Притча за смъртта на богатия търговец и за стойността на богатството

Преди много години живеел някъде един човек. Той бил търговец, толкова умел, че още докато бил млад, станал най-богатият човек в страната си. Това не го спряло, той продължавал да купува, продава, непрекъснато. Късметът бил винаги на негова страна. Той бил повече от всеотдаен, непрекъснато работел, мислел, пътувал, развивал се. Или поне така си мислел. И въпреки, че бил така успешен, хората често го питали:
- Не ти ли липсват децата, семейството, спокойствието у дома?
Той им отговарял:
- Те ще ме изчакат!
И след това винаги пращал по свой доверен човек пари за жена си и децата си, понякога се обаждал по телефона и отново потъвал в работа.Минали години, той от много време не бил виждал нито децата си, нито жена си, нито се бил връщал у дома, поне за час. Нямал време. Купувал, продавал, печелел, но вечерите винаги бил сам, в непознати хотели, вечерял и си лягал.
В една такава тъмна нощ, когато той се въртял в стаята си в един малък хотел в далечна страна, на вратата се почукала. Той скочил, а срещу него стояла жена в черно.
- Здравей, аз съм твоята Смърт. Дойдох за теб!
Търговецът потръпнал:
- Но как така, аз съм така млад и не ми е време!
- Нима, ти не усети как мина животът ти, а това не те прави млад. Времето ти дойде!- отговорила му Смъртта.
- Нека да се откупя от теб, мога да ти дам всичко мое, което притежавам. - опитал се да преговаря той.
- Ти не притежаваш нищо, защото отвъд прага на живота няма да можеш да вземеш нищо от тях, нито дори една монета. Но и на мен не ми трябват.
- Добре, но моите деца и жена ми, ще им липсвам, дай ми време да се простя с тях! - отчаяно извикал търговецът.
- Ти сигурен ли си, че би имал прошката им, след като толкова много години те познаваха твоите пари, но не виждаха теб. Знаеш ли къде са те сега?
Търговецът нямал какво да каже. На сутринта намерили бездиханното му тяло в леглото. Смъртта го била взела при себе си.

Всеки от нас работи, за да можем да преживеем, да станем по-богати. Често бъркаме стойностите на спечеленото от нас, като не можем правилно да изчислим цената му. Понякога не разбираме, че стойността на общуването с близките, моментите, когато сме едно цяло с  нашите деца, приятели, това винаги е по-скъпо и по-ценно. Идва момент, в който отваряме очи, но почти винаги е прекалено късно да променим каквото и да е. Хубаво е да живеем с широко отворени очи, за да не изпуснем нищо от наистина важните неща.