Притча за внезапната смърт и за пътя ни към оня свят

Един мъж починал внезапно. Видял, че Бог приближава към него, носейки един куфар. Той му казал:
– Сине мой, време е да тръгваме.
Човекът учуден попитал Бог:
– Аз? Точно сега ли? Имах толкова планове, вероятно трябваше да ме предупредите, да мога да се подготвя.
– Съжалявам, сине. Но играта свърши. Настъпи моментът да си тръгваш, не ти трябва никаква подготовка за това място.
– Какво носиш в тази чанта, това ли ми е багажът? – попитал човекът.
– Всичко това, което ти принадлежеше на земята.
– Моите вещи? Това са моите неща?
– Съжалявам, сине, материалните неща, които си имал, никога не бяха твои. Ти имаше усещане за тях, но те остават на земята.
– Може би носиш талантите ми?
– Съжалявам, сине, но те никога не са били твои. Ти имаше късмет, беше талантлив, защото имаше други хора, които да ти помагат.
– Носиш приятелите ми?
– Съжалявам, сине, но те никога не са ти принадлежали. Те бяха част от пътя, бяхте заедно, но пътят ти продължава без тях.
– Носиш жена ми, децата ми?
– Съжалявам сине, те никога не са ти принадлежали. Бяха част от сърцето ти, а сега ти трябва да продължиш.
– Може би носиш тялото ми?
– Съжалявам, сине. То никога не ти е принадлежало. Беше тленно и вече не ти е нужно.
– Може би душата ми?
– Съжалявам, сине, но тя никога не ти е принадлежала. Беше моя.
Тогава мъжът, изпълнен със страх, отворил куфара, който носел Бог. Видял, че е празен.
Със сълзи от страдание на лицето си мъжът казал на Бог:
– Никога ли нищо не съм имал, нима наистина нищо не мога да взема със себе си?
– Сине, всеки един от моментите, които си преживял, беше твой. Сега отиваш другаде, а всичко остава зад теб. Ти ще живееш в спомените на твоите близки хора.

Пътувайки за оня свят (защото това е дълго пътешествие), ние често си мислим, че винаги имаме време да поправим нещо, да вземем със себе си пари, слава, имот, да имаме шанс да се простим с някого, преди да отпътуваме. Животът ни доказва през смъртта, че това е невъзможно. Ако вие живеете така, сякаш винаги ще имате място и време за раздяла с земния начин на живот, вероятно бъркате. Куфарите ще бъдат винаги празни.

Източник на илюстрацията: wander.media