Да обичаш, както обичаш рибите

Един човек похапвал печена риба, сладко сладко. Много му било вкусно. Негов приятел го попитал:
- Защо ядеш рибата?
Отговорът бил сякаш логичен:
- Аз обичам риба.
Не очаквал обаче втория въпрос:
- Обичаш риба? Толкова я обичаш, че я вадиш от водата, убиваш я, печеш я, само и само да изпиташ удоволствие от това, че я обичаш? Истината е, че обичаш себе си. Заради това си убил рибата, приготвил си я и сега я ядеш.

Замисляте ли се, че много от това, което наричаме "любов", напълно отговаря на израза "обичам рибата". Чувства, заради които взимаш всичко, а не даваш нищо насреща. Често убиваш този, когото обичаш, за да потвърдиш любовта си към него.
Да обичаш е да умееш да даваш, а не да взимаш. Често говорим някому, че го обичаме, защото е красив или защото е добър в нещо. С други думи, ние обичаме себе си и искаме да се наградим с нещо хубаво. Нищо повече от вкусната риба, на която отнемаме живота, за да и потвърдим, че изпитваме чувства към нея. Малко е абсурдно, нали?

Източник на изображението