Рационалният ум

Медитацията е традиционен начин за успокояване на рационалния ум. Повечето типове медитация изискват да сте седнали с изправен гръбнак, в тиха стая и с постоянно фокусирано внимание върху някакъв предмет или вътрешна идея, за да бъдат пропъдени безцелните мисли. Например може да се концентрирате върху вашето вдишване и издишване. Или пък бихте могли просто да поставите запалена свещ пред себе си и да тренирате съзнанието си, Внушавайки му да бъде завладяно напълно и постоянно по време на медитационния период единствено от пламъка на свещта. Когато възникне някоя случайна мисъл, като: „Чудя се колко дълго ще трае това до постигане на осезаем резултат", или: „Дясното ми коляно нещо не е наред", не се залавяте с мислите си и им позволявате свободно да асоциират. Вие обаче не ги отхвърляте, защото колкото по-силно ги отблъсквате, толкова повече те ще поддържат напрежение у вас. Вие постепенно се приучавате просто да оставяте мислите си да преминават в съзнанието след което внимателно и постоянно се завръщате към обекта на вашата медитация. Известно ви е, че само една мисъл може да доминира над централния екран на съзнанието ви в даден момент изцяло, въпреки че умът ви може да „придърпва" различни мисли за частици от секундата. Задържайки непрестанно обекта или мисълта в съзнанието си, вие можете постепенно да тренирате ума да успокоява безцелния си танц и да се превърне във ваш по-радостен и приятен служител.

Ако сега прилагате традиционен метод на медитация и постигате резултати, може да предпочетете да продължите с тази практика, особено ако имате добър учител по медитация, с когото работите индивидуално. Всяка една система за медитация е в хармония с Пътя на Живата Любов. Ако не използвате обаче специален метод за медитация в този момент, може да пожелаете да приложите Петте Метода, за да успокоите ума си през периода на израстването си на нивото на Четвъртия Център. Тези пет метода на Пътя на Живата Любов не изискват да се отричате от света дори за час или да се откъсвате от ежедневните си занимания. Те ви позволяват да развиете способност да постигате благодатта на медитацията, докато продължавате да сте твърде ангажирани във всекидневието си. Един от основните обекти на медитацията е преживяването на себе си и на околния свят ясно и осъзнато, без емоционално поддържани потребности, зависими модели, привързаности и пр. Според нас за мнозина най-директният начин да се постигне това е работата с Дванадесетте Пътя, със Седемте Центъра и Петте Метода. Ние разглеждаме тези техники като форма на „медитация в действие".

Успокояването на ума чрез намаляване бремето на зависимостите, които го поддържат активен, е важна фаза за израстването ви към висшето съзнание. Понеже всички ние носим миналото си от първобитния стадий на развитие от джунглата в продължение на милиони години, където животът или смъртта са били въпрос на секунди, нашите емоции, Его и рационален ум са твърде реактивни спрямо онова, което става наоколо. Израствайки по посока на висшето съзнание, вие ставате по-отзивчиви и приемащи. Просто позволявате възприеманото да навлезе и го оставяте да отмине. До вас достигат „предупрежденията", породени от рационалния ви ум, но вие вече сте се научили да го оставяте да създава своя поток от мисли, без да впримчва Его-то в тях. Когато умът ви поражда мисли, мотивирани от сигурността, усещанията и властта, които ви карат да изпитвате чувства на отчуждение и желание да изтласкате някого от сърцето си, вие разбирате, че оперирате на ниските нива на съзнанието. Осъзнавате във все по-голяма степен моментите, когато рационалният ви ум бива провокиран и се задейства. Решени сте да не губите прозрението си за тук и сега и способността си да обичате безусловно. В такъв случай всяко действие, в което сте въвлечени, ще бъде ефективно и ще създава оптимални резултати и сега, и в бъдещето.

Любовта и мирът на висшето съзнание произтичат от това просто да бъдеш и да се радваш на всичко. Правенето на каквото и да е няма да е достатъчно, докато не се почувствате изпълнени от състоянието просто да бъдете. Обикновено ние не сме щастливи, когато приключим с правенето на нещо, независимо какво е то, което смятаме, че трябва да вършим. Правенето създава очаквания, на които вашият свят и хората край вас могат да отговорят или да не отговорят. Нещата, които правим, изчезват с времето. Трябва да се научим да оценяваме само съществуването си в настоящето независимо от ситуацията, в която се намираме. Удовлетворението е не само привилегия на висшето съзнание, но също и един от начините за работа по посока на това съзнание. Просто настоявайте рационалният ви ум да намали съпротивата си спрямо паметното тук и сега, както и безкрайните си обърквания, сравнения и присъди, които обикновено създават преживяването на разделното, на различното. В някои моменти може да се наложи да заповядате на рационалния си ум да „млъкне", за да сте способни да се радвате на вашето тук и сега. Както отбелязахме в историята за дзен-монаха, тигъра и ягодите, винаги има неща, за които можете да мислите, за да поддържате рационалния си ум и емоциите си възбудени. И винаги има „ягоди", на които да се радваме тъкмо тук и сега. Дали съумявате да се радвате на живота си постоянно, или все се измъчвате, зависи от това как усвоявате умението просто да промените онова, което може да бъде променено, без да изхвърляте хората от сърцето си. И точно тогава спокойно да приемете онова, което не можете да промените (освен с твърда субектно-обектна манипулация и сила).