Сефирот

Сефирот, от староеврейски: сафар = „броя" или гръцки: сфайра = „кълбо"; едно от основните понятия на Кабалата, което обозначава десетте качества на абсолюта (Ен-Соф) или скрития Бог Те са степени на божественото битие, което прави видим скрития свят на абсолюта. Бог се движи над тези степени от само себе си и отново се връща в себе си. Тук става дума не за посредници, както приема неоплатонизмът, а за различни степени на манифестациите, които следват една след друга и една от друга. Наистина скритият Бог се явява в десет различни манифестации, но в действителност има безброй други степени. Отделните степени (сефири) имат следните имена:

1. Кетер = „венецът" на божеството,
2. Хохма = „мъдростта" или праидеята на Бога,
3. Бина = „разумът" на Бога,
4. Хесед = „любовта" или „милосърдието" на Бога,
5. Гевура или Дин = „могъществото" на Бога,
6. Тиферет или Рахамим = „добротата",
7. Нетцах = „вечността" на Бога,
8. Од = „славата" на Бога,
9. Йесод = „основата" на всички действащи и производителни сили на Бога,
10. Малхут = „царството" на Бога.

Тези десет сефироти представляват имената на Бога и образуват мистичното дърво на живота, или световното дърво. Силите на сефирот живеят и във всеки човек. Отделните членове от тялото на човека, като ръце и крака, са отражения на едно вътрешно, духовно битие, което се представя символично от Адам Кадмон. Испанските кабалисти са развили на базата на гностиката десет несвещени сефироти, които противопоставят на светлия Божий свят една йерархия на злото.