Силата на партньорството

Да се контролира мисловният процес (умът е един прекрасен слуга, но той може да бъде и ужасен господар), е не само предизвикателство, но е и нещо необичайно.

Ако приятел ви попита „Какво ново?" и вие отговорите: „О, скъсвам с пристрастеността си към лошите мисли, за да подобря здравето си, да забогатея, пък и да се чувствам щастлив", той едва ли ще ви разбере, а още по-малко ще прояви ентусиазъм. (Вашият приятел може да отвърне: „Време ти беше!")

Когато започвате нещо, което е и необичайно, и е предизвикателство, добре е да имате подкрепа. Ние вече разгледахме въпроса, колко полезен може да бъде един психоаналитик. По-късно ще разгледаме подробно каква е ползата от работа на групи. А сега ни се иска да изследваме силата на партньорството. Намерете един, двама или трима души, с които можете да се споразумеете, хора, които преследват подобна на вашата цел. Нека договорът между вас предвижда безусловна взаимопомощ.

Разговаряйте с тези хора през определен интервал от време, колко дълъг, уточнете предварително — по възможност разговаряйте дори всеки ден. Най-добре е, ако поне един от тях не е от постоянния ви семеен и приятелски кръг. По този начин можете да бъдете напълно искрен, без да се опасявате, че ще го обидите или че нещо, което споделите, ще бъде казано на други.

Тези хора са вашите партньори. Не събирайте много — за вас е от значение дълбочината на връзката, а не количеството. Добре е обаче да имате двама или трима такива другари, за да можете да заместите един от тях, ако евентуално той „отпадне". (Пътят към просветлението е осеян с изоставените превозни средства на слабите духом.)

За какво разговаряте на всекидневните си или седмични срещи? Разбира се, за тръпката от победата и за агонията от неуспеха. „Толкова се гордея с...";, Наистина го зарязах, когато..."; „Не мога да се измъкна от това..."; „Е, намирам за полезно да..." Бъбрене, смях, преразказване на случки от войната, споделяне на тайни, оказване и получаване на помощ — всичко това се върши в една атмосфера, в която не те съдят, в която грижовността е безусловна и е налице разбирането, че „може да не сме пристигнали дотук с един кораб, но сме в еднакво положение."

Има два важни момента. Единият е: разговаряйте с партньорите си поне три пъти в седмицата. Това създава чувство за непрекъснатост, за поточност. Можете да разговаряте за детайли от живота, които често се забравят при по-рядко осъществявани разговори. Второ, спазвайте уговорките си. Ако кажете вторник, в четири, значи във вторник в четири. Изпълнявайте обещанията си. Това създава основа на доверие, върху която се изгражда партньорството.

Освен това, ако искате, разширете този кръг от няколко човека и го превърнете в група, от която да получавате редовна подкрепа. Тази група може да прави срещите си всяка седмица и да постигне забележителни резултати.