Синхронност

Синхронност, от гръцки: „едновременност"; формулиран от Карл Густав Юнг в противовес на принципа на причинността (причина = действие) принцип, който създава връзка между имащото смисъл съ-съществуване и времевото съвпадение на психични процеси и физически преживявания, които не могат да се свържат причинно. По този начин могат да се свържат космически, съответно астрологически констелации с душевни дадености. Синхронността се основава на архетипите.