Травми на Четвърта чакра

Няма нищо по-опустошително от липсата на любов. Любовта е първичната спойка на вселената, свързващата сила пар екселанс. Бидейки централната интегрираща камера, сърдечната чакра е лечителят, обединителят. Любовта обединява, а липсата на любов разединява. Без любов, която да ни свърже, ние се откъсваме от онези части от нас, които прогонват любовта. Отхвърляме бедните части, гневните части, грозните части. Тогава вече не сме цели.

Всички малтретирания травмират сърдечната чакра, тъй като предават любовта. Повечето от тези малтретирания стават в контекста на семейните отношения. Достатъчно лошо е, че изобщо стават, но още по-лошо е, че стават в ръцете на хора, които обичаме, хора, с които живеем, хора, на които трябва да вярваме. Така ние страдаме не само от малтретирането, но и от изкривяването на отношението, в което става то. Затваряме връзката, заключваме сърцето и се отдръпваме в себе си.

Когато се изкривят първостепенни отношения, ние намаляваме способността си за обич и връзка - способността си да се отнасяме. Да се отнасяме означава просто да сме способни да поставяме своите опитности в един по-голям контекст отвън. В отнасянето ние се свързваме с нещата и виждаме как те са свързани едно с друго. Много жени, се оплакват от липсата на енергия, която техните партньори влагат във връзката им. Мъжете им, казват, действат, сякаш живеят в свой собствен свят, докато връзката е допълнение или нещо, което считат за дадено. Тези мъже (а понякога и жени) виждат отношенията по-скоро като предмети, отколкото като живи процеси. Способността им да се отнасят е недостатъчно развита.

Когато отношенията са изкривени, такова е и нашето чувство за това как се свързват нещата. Виждането на по-голямата картина - контекста, в който е поставен животът, - е повредено. Това ни пречи да достигнем до едно по-широко чувство за собствената си същност.

Малкото дете е отворено, небронирано същество, което напълно зависи от грижещите се за него. В това състояние детето е свободен от препятствия канал на любов към онези, които се грижат за него. Неговото първо разбиране на любовта произлиза от удовлетворяването на потребностите на оцеляването и зависимостта му - да е заобиколено от грижи, обслужено и защитено. Когато нуждите му са посрещнати и е нахранено, и когато автономността му се подкрепя, то също е обичано. Ако всичко това е наред, по времето, когато детето достигне до етапа на четвъртата чакра, е изградена добра основа за зависима любов. То приема родителите си като хора, към които се отнася за своите лични нужди и които му помагат да разбере сложния свят около него.

Сърцето буквално се разбива, когато доверието и любовта, които детето изпитва към грижещите се за него хора, се използват срещу него. Когато сме възрастни, в отношенията си имаме избора (схващан или не) да станем и да си отидем, когато някой се отнася зле към нас; детето няма този избор. Детето дори няма избора да не обича.

Резултатите от това малтретиране се проявяват едновременно на три равнища:

опитът на малтретирането, който може да създаде травми, които изкривяват естественото развитие на тялото и психиката в някоя от чакрите;интерпретацията на малтретирането, което обикновено се приписва на нашите недостатъци в противоположност на тези на родителите ни;сливането на малтретирането с любов, където двете неща се съотнасят неделимо свързани. Това свързване увековечава малтретирането в отношенията ни като възрастни.

Ако за детето се грижат повърхностно, но не го докосват или не му отдават особено внимание, тогава неговата любов към другите ще бъде също толкова повърхностна. То страда физически от липсата на допир, емоционално от чувствата на срам и понятийно от изкривена представа за любовта. Ако един баща злоупотребява сексуално със своята дъщеря, която го обича и му вярва, той я учи на изкривена форма на отнасяне, в която границите не се уважават. Възрастните, преживели такава злоупотреба, често се чувстват откъснати от тялото си, имат слаби граници в любовните си отношения и могат да определят своето достойнство в сексуални понятия. Ако едно дете бива пренебрегвано или засрамвано именно от хората, които са най-важни в живота му, тогава то внедрява това изкривяване в своето отношение към себе си. Собственият му вътрешен глас ще носи онази критичност и ще го държи в състояние на съвършена негодност. В отношенията си с другите то ще намира хора, които ще утвърждават тази негодност и ще увековечат цикъла.

Всяка форма на малтретиране включва следните три равнища: процеса на развитие, нашата себеоценка и отношението ни към другите. По-долу ще разгледаме по-подробно всяко от тези равнища.