Травми на Пета чакра

Ние имаме биологичния инстинкт да пазим тишина, когато сме в опасност. Заедно с реагирането със замръзване, което обездвижва тялото, ние инстинктивно задържаме дишането си, сякаш за да запазим тишина, доколкото е възможно. В това задържане замръзва и гласът, защото гласът е невъзможен без дишане. Помислете колко обичайно явление е хората, които имат кошмари, да се опитват да изкрещят, а от гърлото им да не излиза нито звук!

Когато един човек лъже в хронично състояние на страх, гърлената чакра се затваря. Страхуваме се не само от това какво би могло да стане, ако се отворим, физиологичният опит на страха сам по себе си създава блокаж. Задръстваме се; не можем да говорим дори ако го искаме. Не можем да поемем дълбоко дъх, умът препуска и не можем да мислим.

Реалната комуникация разкрива вътрешното ни състояние. Когато сме приемащата страна на гняв, физическо или сексуално малтретиране или унижение, това ни учи да живеем в страх от това да се излагаме. Затваряме се в затвор, за да се запазим на сигурно място, като решетките на този затвор са нашите превърнати в навик мускулни поддържащи модели. Надзирателят на затвора е особено бдителен в гърлената чакра, защото гласът отвътре тайно иска да излезе навън. Мълчанието се внедрява от глас, по-висок от нашия, който се превръща в шепот, врязан завинаги в ума ни.