Алрауна

Алрауна, също мандрагора, ботанически: Mandragora officinarum. Етимологиите на думите алрауна и мандрагора са несигурни. Алрауна се свързва с готското руна = „тайна". За мандрагората се смята, че е съставна дума от гръцки мандра = „обор" и агейро = „събирам", тъй като според народната вяра това растение примамва добитъка в обора. Алрауна е най-известна от всички магически растения. Тя спада към рода на картофовите растения и вирее в средиземноморските страни. Коренът й има форма на ряпа, листата й са сраснати над земята, а над тях стърчат няколко големи цветове.

С малко фантазия в корена може да се види образът на гол човек. Четирите разклонения на корена са неговите ръце и крака.

Алрауната съдържа психоактивни вещества - алкалоидите атропин и скополамин, които причиняват функционални нарушения на главния мозък. В малки количества тези вещества се прилагат като спазмолитично средство. Дозите над 10 мг водят до тежки отравяния, съответно са смъртоносни.

Най-ранният документ, който доказва употребата на алрауна, е един угаритски клинописен текст от XV в. пр. Хр., в който се описва един любовен ритуал и ритуал на плодородието. В Библията (Моисей 1,30, 14-16) това магическо растение се явява под името дудаим. Първото научно описание принадлежи на гръцкия лекар Диоскурид (I в. сл. Хр.), който различава черна алрауна (женската) и бяла алрауна (мъжката).

Измежду средновековните лекари Св. Хилдегард фон Бинген (1098-1179) оценява високо алрауна в своята Физика (т. I). Според народната вяра за изваждането на корена на алрауната от земята е необходим дълъг ритуал, защото се счита, че ако човек я потърси, тя веднага изчезва. Народът нарича алрауната също „умножаващо човече", защото тя притежава свойството да умножава похарчените пари. Друго нейно название е „обесниково човече", защото уж била поникнала от семето на обесен. Тъй като коренът на алрауната бил много рядък и много скъп, той често се фалшифицирал. По правило за тази цел се използвала дива тиква (ботаничеки: Bryonia). През XVI в. се надигат първите критични гласове срещу свързаното с алрауна суеверие. Известни ботаници като Леонард Фукс предупреждават в своите билкарски книги (1543) да се внимава за такива фалшификации.