Ченълинги в ООН

Ченълинги на живо от Крион в Обенинените Нации (ООН) пред Обществото за просветление и трансформация (Society for Enlightenment And Transformation - S.E.A.T.)

Въведение от Лий Каръл:

Беше първото ми пътуване до Ню Йорк - вторник, 21 ноември 1995 година, нумерологично ден "П" (1 + 1 + 2+1 + 1+9 + 9+5 = 29); (2 + 9 = 11). След диво 20-минутно препускане с такси през безкрайните каньони от цимент и стъкло в Манхатън? познатият комплекс на ООН с разноцветните знамена отпред беше приветлива гледка за кореняка от Южна Калифорния. Казаха ми, че националните флагове не се вдигат, ако представляваната от тях държава не присъства на заседанията, но този път всички знамена се вееха гордо.

Седях до моята партньорка, Жан, и Зера Бокия, нашата мила домакиня в Ню Йорк и почитателка на Крион, която ни беше поканила в дома си в горната част на Уест Сайд за нашия четиридневен престой, необходим за осъществяването на работата ни.

Трябваше да говоря пред Обществото за просветление и трансформация (ОПИТ или S.E.A.T.) към Обединените Нации и разсъждавах върху всички обстоятелства, които ни бяха довели тук да представим Крион пред делегатите, служителите и гостите на тази престижът организация.

ОПИТ се нарича културно общество, център за тиха медитация към Обединените Нации повече от 15 години, чиято светост се гарантира от самото ООН. Наскоро обаче, под деликатните насоки на Мохамед Рамадан, то започна да кани медуими като мен. Крион беше едва третото канализирано създание, канено през последните няколко години - и срещата щеше да се състои след броени минути.

Бяхме се запознали с протокола и бяхме облечени както подобава. Жан беше в един от обичайните си копринени тоалети - творения на висшата мода, и с жилетка без ръкави, която сама си бе ушила. Беше избрала горско-зелено, консервативен цвят, в чест на официалния случай. Аз бях със строг черен костюм, с кафява копринена риза и вратовръзка в тон. Никога не бяхме представяли Крион толкова официални, но този път беше различно, и още с пристигането си в 10 часа сутринта почувствахме енергията около събитието.

Влязохме с отмерена крачка в сградата, където ФБР щяха да ни претърсят, но умовете ни кипяха. Въпреки че бях нервен, бях изпълнен с уважение към Крион, който беше подредил такова удивително събитие. Обърнах се да погледна Жан и разбрах, че тя всеки момент щеше да се разплаче. Огледахме се и осъзнахме, че бяхме представители на светлинните работници от цялото земно кълбо в може би единственото място, позволяващо на правителствата да обсъждат съвместно такива теми като духовното просветление и извънземните. Това ни развълнува и ние преминахме умълчани през проверката с приготвени паспорти.

Посрещна ни Мохамед, нашият любезен домакин в ОПИТ, който бързо ни преведе покрай популярните за туристите забележителности към вътрешността, където се върши истинската работа. Минахме покрай оригинали на Пикасо и невероятни стенописи, подарени на ООН от страни членки. Няма да забравя стената с портретите на бившите главни секретари на ООН. Всеки един има огромен маслен портрет, подреден по реда на заемане на поста, но без табелка с името. Мъжете и жените, които минаваха по тези коридори, знаеха кои бяха тези хора и техния огромен принос за мирното съвместно съществуване на планетата.

Минахме покрай залите на Съвета и огромната, позната от телевизионните предавания зала на генералната асамблея. В този момент дочухме, че в Дейтън, в 10.30, т.е. преди броени минути, беше сключено мирно споразумение за кризата в Босна. Замислих се за факта, че точно по това време бяхме влезли в сградата. Обзе ме усещане за исторически момент.

След обяд в служебния ресторант, където се запознахме с някои от гостите на Мохамед, ни разясниха правилника - не можеха да се правят аудио и видео записи с комерсиална цел, но можехме да запишем касета, която да използваме за транскрипцията по-късно. След обеда се отправихме към конферентна зала 6. Казаха ни, че в залите непрекъснато се провеждаха конференции и нашата нямаше да се отличава по нищо от другите. На влизане се разминахме с една група и разбрахме, че друга среща от същото естество е насрочена минути след края на нашата.

По план трябваше да започнем точно в 13:15 и да приключим в 14:45 или по-рано. В рамките на тези 90 минути трябваше да говоря 30, а после да пристъпя към въпросите и отговорите в продължение на други 30 минути. Жан трябваше да проведе медитация и мантри в течение на 10 минути, а Крион да бъде канализиран 20 минути или по-малко. Никога не бяхме спазвали толкова строго разписание и Крион никога не се беше вмествал в толкова кратък срок, но и двамата знаехме, че ще се справим. И двамата вече усещахме присъствието на Духа по начин, какъвто не бяхме изпитвали досега, и двамата си кимнахме, разбирайки, че това беше един от моментите, когато човек се изправя очи в очи с договора си. И двамата с Жан знаехме, че стоим на точното място в точното време и всичко ще мине добре. Това беше "блаженото място", за което Крион ни беше разказвал не веднъж. Всичко наоколо беше извън фокус и двамата се чувствахме обичани от Духа. Имахме пет минути да се разположим, но Жан и аз спряхме, за да прегърнем сърдечно единствения охранител в Обединените Нации, който беше намерил една книга на Крион преди месец и не се спрял, докато не намерил достатъчно значим служител на ОПИТ като човека, който беше събудил интереса и организирал посещението ни тук в този ден. Мълвата за Крион плъзнала и ние сме били посетени и "проверени" от служители на ОПИТ на един семинар в Индианаполис, щата Индиана. Малко след това бяхме поканени да изнесем лекция в ООН.

Докато се оглеждахме, ни казаха, че именно тук Иран и Ирак са подписали мирния договор преди десет години - и отново доловихме полъх от световната история. Светлите дървени маси и столове сякаш бяха взети направо от майчината ми къща през 50-те години, но бързо си дадох сметка, че интериорът несъмнено представяше консервативното старо съзнание. Основната зала беше обзаведена с няколко четириъгълни маси, обърнати една срещу друга, с микрофони пред почти всеки стол. Зад масите и столовете имаше амфитеатрално подредени места на по-висока платформа. Всеки стол или място имаше слушалки. Те се използваха за усилване на звука или за превод на един от седемте официални езика в ООН. В нашия случай нямаше преводачи, но затъмнените стъкла по дължината на едната стена показваше къде биха седели те, ако присъстваха. Между четириъгълните маси имаше други по-малки маси, чието предназначение така и не ми стана ясно.

Веднага седнахме начело на масата, а на табелката пред мен пишеше "председател". Всички утихнаха. В залата присъстваха мъже и жени на всякаква възраст, очевидно представители на няколко различни култури. Повечето мъже бяха облечени в сиви и черни строги костюми, а един си извади бележника. Залата се напълни бързо, вратите се затвориха и всичко притихна. Всички погледи бяха приковани върху нас и без никакви церемонии нашият домакин заговори точно в 13:15.

"Добър ден, дами и господа. За онези, които не ме познават, аз се казвам Мохамед Рамадан и искам да ви поздравя с добре дошли на тази рядка презентация от Лий Каръл и неговата съпруга, Жан Тоубър. Както знаете, Лий скромно нарича себе си "преводачът" на невидимия учител Крион, който се появява в моменти на големи промени. В същото време Крион признателно нарича Лий "моя партньор". И така, днес ще се срещнем с едно истинско триединство, Лий и неговите двама партньори!

Господин Каръл бил преуспяващ бизнесмен, но същевременно и скептик. Нямал никаква представа за новата си мисия, която отдавна била предсказана от неговата съпруга Жан. Другият партньор на господин Каръл е метафизичната изненада на 90-те години. Неговата мъдрост е революционизирала миналото и настоящото мистично знание. Неговото послание на невероятна любов и надежда се разпространи по света за по-малко от две години. Неговите прогнози за мистериозни експлозивни комети, изригвания на гама лъчи и на радио емисии се потвърждават от озадачените астрономи и физици и доказват достоверността на неизбежната връзка между науката, духовността и метафизиката.

 Днес господин Каръл ще направи бързо резюме на своя живот с Крион, последвано от време за въпроси и отговори. След кратка медитация, водена от неговата съпруга Жан, другият партньор, Крион, ще вземе думата и ще отправи специално послание към присъстващите, а може би и към останалите членове на семейството на ООН и света.

Моля ви, подайте ръка на Крион и неговите двама партньори за тяхната първа визита в Ню Йорк."

Започна. Въпреки че бях малко притеснен от тази консервативна аудитория, положих максимални усилия да представя половинчасов синтез на онова, което ми се беше случило, откакто срещнах Крион. Точно в 13:45 пристъпихме към въпросите и отговорите. Те продължиха точно определените 30 минути, след което дойде ред на Жан. Тя проведе прекрасна медитация (както винаги), после насочи групата към много консервативно напяване на мантри. В 14:20 долових топлината на Крион в залата и изрекох думите, които винаги оповестяват неговото присъствие...