Идентичности на чакрите

Ако нашите права останат ненакърнени или успеем да си ги възстановим, тогава имаме добрия шанс да добием своите седем основни чакра-идентичности, всяка една от които се гради на по-долната в един все по-широко разгръщащ се модел на по-големи системи. Преди да изредим идентичностите, си заслужава да обсъдим самото понятие идентичност, защото то е изплъзващо се, но важно понятие както в психологията, така и в духовността.

Идентичността ни дава смисъл. Ние постоянно търсим смисъл, защото той ни казва как да действаме. В една система идентичностите на частите определят как си взаимодействат те. Котките могат да се възпроизвеждат с други котки, но не с кучета. Чрез идентифициране на дъждовните облаци ние знаем, че трябва да затворим прозорците на колата. Ако ни е лошо или нямаме настроение, ние ще искаме да идентифицираме причината за това.

Всяка чакра е свързана със специфична идентичност, която възниква в определен период от развитието, докато узряваме в живота. Всяка идентичност съдържа в себе си идентичности от предишни етапи. Разширяването на чувството за нашата идентичност е един от ключовете за разширяване на нашата модалност на съзнание от една чакра към следващата.

Идентичностите могат да бъдат разглеждани метафорично като пластове дрехи, като начини на покриване на същинската душа под тях. Да имаме дрехи не е проблем - ние се нуждаем от различни екипировки за различните случаи, от джинси до смокинг и секси бельо. Проблем е, ако мислим, че дрехата е това, което сме в действителност, и никога не я сваляме.

Когато сме така погълнати от тези идентичности, че ги объркваме с лежащото под тях Аз, тогава залепваме за определено ниво. Взели сме дрехата за самото тяло - и не желаем да я свалим от страх, че ще разкрием голотата си под нея.

Ако, от друга страна, не можем изобщо да се идентифицираме с дадено ниво, тогава знаем, че трябва да свършим някаква работа там. Да търсим работа, облечени в мръсни джинси, или да работим в градината с официално облекло е неуместно - ако това е всичко, което можем да направим, ние сме сериозно ограничени.

Чакра-идентичностите могат да бъдат положителни или отрицателни, освобождаващи или затварящи в затвор. Същевременно те са действителни и фалшиви. Действителни са в онова, от което са действителни части, но са фалшиви, защото не са цялото.

Всяко чакра-равнище се движи от изключително индивидуални идентичности - така уникални и неповторими, както са нашите тела, - към една универсална общностност. Във външната крайност на най-горната чакра индивидуалността е трансцендирана и абсорбирана в по-голямото поле на божественото. Това се изразява в будистката максима "Ти си Това". Целта на най-горната чакра - медитацията, и наистина на повечето духовни дисциплини е да се пробият оковите, обвързващи към по-малките идентичности, и да се постигне реализацията на универсалната идентичност. Това не отрича реалността на по-малките идентичности; то само означава, че ги виждаме като част от едно обединено и интегрирано цяло.

Всяка идентичност е първостепенна, когато процесът на нашето развитие е центриран върху нея. Подобно на йерархията на потребностите на Маслов ние трябва да обединим своите идентичности на по-долните равнища, преди да можем да установим по-големите идентичности, дори ако от време на време ги зърваме съвсем разбъркано. Когато изпитаме по-високите, по-обемащи идентичности, нашите по-долни идентичности се изместват в подобаващата им перспектива — те не са вече по-малко важни, но заемат своето място като части, поддържащи едно много по-голямо, по-мощно цяло.