Живата любов и децата

Детето може да бъде голям учител в пътуването ви към висшето съзнание. Малкото дете е в състояние да ви демонстрира постоянно какво означава да се живее тук и сега, преди рационалният ум да повлияе на потока на съзнанието. Детето насочва съзнанието си спонтанно и цялостно към всяка нова жизнена ситуация. Когато му се отказва нещо, което иска, то може да реагира с его-уловката, като заплаче. Минута по-късно обаче то отново ще насочи вниманието си към тук и сега ситуацията, която животът му предлага, пак ще се радва и смее. По този начин съзнанието на малкото дете не се „нахвърля" върху ситуациите и не ги смесва с рационалния ум.

Децата са твърде чувствително огледало за нивото на вашето съзнание. Когато биват заобиколени със спокойни, обичащи хора, малките отразяват едно топло, адаптивно състояние през по-голямата част от времето. Когато са заобиколени от забързани, нервни, манипулирани хора, те често отразяват това напрежение и безпокойство в поведението си.

Вашето ниво на съзнание определя вашия свят. Ако живеете в свят на страх и тревога, вие ще притегляте хора с ниско съзнание във физическия си свят. Ако съзнанието ви действа върху центъра на силата, тогава и детето, с което сте в постоянен контакт, ще бъде притеглено към Вашия субектно-обектен тип манипулации. Ако реакциите Ви към Вашето дете постоянно са пропити с любяща загриженост и Вие го приемате като личност, това ще бъде отразено в съзнанието на самото дете.

Вашето съзнание създава вашето дете. Ако смятате детето си за „трудно", вие ще създадете едно трудно дете. Ако се отнасяте към детето с манталитета на важните си делнични занимания, вие ще създадете точно същия тип дете. Представите и класификациите, чрез които възприемате детето, ще бъдат сензитивно поети от него и ще се отразят до голяма степен на реакцията му към вас.

Хората, които общуват постоянно с малкото дете, определят естеството и силата на неговите бъдещи зависимости, които то ще трябва да превърне в предпочитания в пътя си към висшето съзнание. Когато детето расте в близост до силно доминиращи хора, голяма част от енергията му ще бъде преангажирана от центъра на силата на съзнанието. С достигането на зрелостта си порасналото дете ще гледа на силата като на ключ към щастието в света. Детето ще е уловено от негрижовната субектно-обектна манипулация: „Мълчи и прави точно каквото ти казвам." Детето ще чувства, че щастието се свързва с количеството лична власт и престиж, които то може да използва, за да доминира и контролира хората и ситуациите в живота си. Дете, което е край осъзнати хора, (които гледат на нуждите на детето като на свои собствени), ще израства бързо в посока на Центъра на Любовта на Съзнанието. С възрастта то ще изгради хармоничен начин на живот, ориентиран адаптивно към настоящите жизнени ситуации. Дълбоко в своята същност детето ще знае, че любовта и разширеното съзнание винаги ще носят всичко, което е необходимо за щастието.

Ако наблюдавате взаимоотношенията между повечето от възрастните и децата от гледната точка на центровете на сигурността, усещанията и силата, бихте изпитали състрадание заради роботоподобното поведение което впримчва в себе си и детето, и възрастния. Съзнанието на възрастния е склонно да преувеличава повечето действия на детето и да ги възприема като заплаха спрямо сигурността, усещанията или силата си. Тъй като детето отразява огледално съзнанието на възрастните, това развива у него силно програмирани зависимости на първите три нива. Зрялата вече личност ще има твърди психологически бариери, които ще трябва да бъдат препрограмирани, за да позволят израстване към Центъра на Любовта и Центъра на Изобилието. Никой не може да прогресира към тези висши центрове, докато продължава да смята, че щастието е само въпрос на достатъчно сигурност, секс, пари, престиж и власт!

Ние създаваме у децата зависимост от сигурността, усещанията и силата, когато се опитваме да доминираме над тях с такива емоционални потребности като: „Казвал съм ти хиляди пъти да...; Какво става с теб?; Слушаш ли изобщо?; Никога не съм виждал по-глупаво нещо; За последен път ти казвам, искам да се оправиш; Само направи това още веднъж и..." Както Д-р Хаим Джинот казва: „Нашето „нормално" обръщение влудява децата: обвиняващо и неискрено, поучаващо и морализаторско, стоварващо вини, подигравателно и подценяващо, заплашително и подкупващо, оценяващо и окачествяващо." Как ли ще се чувствате, ако ви говорят по такъв двойнствен начин?

Би следвало да заменяме отчуждаващите, критични думи с изрази от първо лице. Вместо „Ти си лъжец и никой не ти вярва", кажете: „Аз не те харесвам, когато не мога да разчитам на думите ти; трудно ни е да вършим нещата заедно." Вие говорите само за конкретните си чувства тук и сега. Не се занимавате с миналото или с бъдещи наказания, спестявате си също пренебрежителния псевдо-анализ на характера на детето, базиран на его-потребностите, на вашите зависимости.

Как използвате преживяването си с детето, за да ви помогне то в израстването ви към висшето съзнание?