Накарайте живота да работи за вас

Главният проблем в това да накарате живота ви да заработи е, че вашето Его и рационалният ви ум ви държат уловени в клопката на потребностите, свързани със сигурността, усещанията и силата, които сте програмирали в биокомпютъра си по време на първите няколко години от живота. Вие сте приклещени от тези неефективни модели, които ви подхвърлят между болката и насладата. Полагайки постоянни усилия да се задейства онова, което не действа, вие слепешката повтаряте грешките си още по-упорито дори от повечето низши животни.

Вернер Ерхард е отбелязал, че дори плъхът в повечето случаи не се улавя в повторение на неуспешни жизнени модели. Да предположим, че правим специален опит с един плъх. Имате седем тунела един до друг и поставяте малко сирене в края на тунел три. След това пускате плъха при входовете на тези тунели. Той ще се завърти наоколо, оглеждайки се, после безцелно ще се впусне в проучване на тунелите, докато открие къде е сиренето. Следващият път, когато сложите плъха близо до тунелите, може да наблюдавате известно лутане, но има много голяма вероятност той да отиде до тунел три при сиренето. След като плъхът е направил това няколко пъти, той незабавно се втурва право към тунел три, за да вземе сиренето.

Един ден от живота на плъха отговаря на около месец от човешкия живот. Да допуснем, че за период от шейсет дни плъхът намира сиренето в края на третия тунел. Това би било равносилно на около пет години човешки живот. Да предположим тогава, че сиренето е преместено от тунел три в тунел четири. Поставяме сега плъха до тунелите и той отново се втурва към третия. Но сиренето вече не е там. Плъхът ще излезе, ще се огледа наоколо и отново ще пробва с третия тунел. Това може да се повтори няколко пъти. Но след тези няколко опита, след като не намира сиренето, плъхът ще престане да ходи в третия тунел и ще започне да проучва останалите.

Голямата разлика между плъха и човешкото същество е, че плъхът няма да продължи да се втурва към тунела, който не му доставя сирене, докато човекът може да продължи да търси в същия тунел през останалата част от живота си, опитвайки да открие „сиренето", което не е там! Рано или късно плъхът ще се откаже от тунел три, тъй като не притежава рационален ум, който анализира продължително, пресмята и се опитва да докаже, че сиренето се намира там, в тунел три, защото вече е било там. Плъхът не може да отиде в библиотеката да чете книги за сиренето и за това как някой вероятно го е взел. Той не може да формулира аргументи или с помощта на думи да доказва, че сиренето би трябвало наистина да е там, в тунел три; той също така не може да се опитва да убеждава приятелите си плъхове, че там наистина има сирене, макар то в действителност да не е там. Нервната система на плъха бързо ще възприеме факта, че сиренето просто не е там, където е било преди, и ще започне да търси нещо друго.

Когато сте били двегодишни, вие вероятно сте научили, че начинът за получаване на сирене (или друго нещо, което искате) е бил гръмкият плач и опитът да се наложите над родителите си. Те изглежда са били владетелите на това сирене. Ако сте плачели и крещели достатъчно, използвайки вашия трети център на съзнанието, сте могли да ги накарате да ви дадат бонбонче или да ви позволят да стоите до късно вечерта, или каквото и да е друго, което сте искали. Вие почти не сте съзнавали цялата картина и Его-то е държало вниманието ви фокусирано върху вашите страхове и желания. Когато сте поглеждали към живота, вие сякаш сте надничали през края на тунел. Цялостната картина на живота е била блокирана от стените на тунела. Вашият неразвит биокомпютър е позволил на страховете и желанията ви да проектират върху екрана на съзнанието ви само малка част от реалностите на света край вас. Вие не сте имали истински избор в живота си, тъй като не сте възприемали мащабно хората и събитията край себе си.

Приблизително на двегодишна възраст дълбоко в себе си вие сте се самопрограмирали използвайки плача, да влияете на хората и нещата около вас През този период в живота ви това е бил един от няколкото начина за постигане на всичко, което искате от света. Трудно е да се обясни на двегодишно дете, че трите ниски центъра на съзнанието създават нещастие и че истинското голямо парче сирене се намира в края на тунела на Любовта и в тунела на Изобилието. Как да обясните на малкото дете, че едва частица от голямата пита сирене то може да открие в тунелите на сигурността, усещанията и силата, и че това никога няма да му е достатъчно? Как да му покажете, че детето може да има цялото количество сирене, което би могло някога да поиска, като хармонизира собствената си енергия с потока от хора и ситуации наоколо? Как да обясните на плачещото дете, че любящото приемане на тук и сега е единственият начин, който носи постоянно щастие в живота?