Когато искаш да стоплиш някого... - старият евреин разказва

Знаеш ли защо съм жив днес? Бях все още тинейджър, когато нацистите в Германия започнаха да убиват безмилостно евреи. Нацистите ни транспортираха с влак до Аушвиц. Нощите бяха ледено студени. Пътувахме във вагони без храна, без легла, и следователно без възможност да се затоплим. Валеше сняг, където и да минехме. Студеният вятър вледеняваше кожата ни, промъкваше се през всяка дупка в стените, между дъските. Имаше стотици хора в тези вагони. Без храна, без вода, без подслон. Кръвта ни замръзваше във вените. До мен стоеше един възрастен евреин, съсед от града ни, от дете го познавах. Той трепереше и изглеждаше ужасно. Стиснах го с ръце, за да го стопля. Прегърнах го здраво, за да дам малко топлина. Ръцете, краката, лицето, врата. Умолявах го да остане жив. Аз му давах кураж и топлина. Топлих го с думи и с ръцете си, цяла нощ. Бях уморен и сам замръзвах. Пръстите ми бяха вцепенени, но никога не спрях да прегръщам тялото на този човек, за да го стопля. Не спирах и да му шепна, че ще дойде утрото, че няма да е така зле.

Толкова много часове минаха. Най-сетне утрото дойде, слънцето започна да свети. Огледах се наоколо, за да видя останалите. За моя ужас, всичко, което можех да видя е замръзналите им трупове. Всичко, което чувах беше мълчанието на смъртта. Мразовитата нощ бе убила всички. Умрели бяха от студ. Само двама души успяха да оцелеят: Старецът и аз. Старецът оцеля, защото не му позволих да замръзне, а аз оцелях, защото го стоплих. Позволете ми да ви кажа тайната на оцеляването в този свят? Когато топлиш сърцата на другите, тогава ще ти бъде топло. Когато подкрепяте, укрепвате и вдъхновявате другите, вие също се подкрепяте, укрепвате и вдъхновявате в живота си. Това е тайната на един щастлив живот!