Лошите мисли и опасните за живота болести

Не твърдим, че отрицателното мислене причинява СПИН или някоя друга болест. Ние просто намекваме, че лошите мисли създават такива условия в ума, тялото и емоциите на човека, че става възможно вирус (или каквато и да било инфекция) да се загнезди в организма.

Лошите мисли подпомагат възникването на възможност, а инфекцията се възползва от така създалите се условия. Но щом тя се загнезди, вирусът се развива прогресивно и неговото развитие зависи много от това какви подхранващи вещества му предоставя този източник на плодородие — лошите мисли.

Вероятно сега най-често срещаната отрицателна мисъл около болестта СПИН е страхът. Всеки от т. нар. „рискова група" е кандидат за епидемията от страх, която се разпространява далеч по-бързо от самия вирус на СПИН. (Всъщност единствените хора от рисковата група са тези, които практикуват рискова дейност.) Ако ви е направен тест и той е показал наличието на антитела HIV във вашия организъм, вие вероятно сте по-податлив на страха.

Болестта, за която говорим в тази книга, е силният ирационален страх, а не СПИН. Епидемията от страх, която се появява в резултат на епидемията от лоши мисли, е една от най-заразните болести. За разлика от заболяванията на вирусна основа човек може да се поддаде на страха (да се зарази от страх) дори по телефона, докато чете вестник или списание или докато гледа телевизия.

За тези, които се страхуват да не се заразят от СПИН, особено за хората, които имат в организма си вируса HIV, какъвто и да е симптом на която и да било болест се превръща в ужас от скорошна смърт.

Ако е простуда, те си казват: „Господи, пневмония!", ако е нараняване, си мислят: „Сарком на Капоши", ако леко се изпотят поради презатоплена стая — „Нощно потене". Това е просто един рай на хипохондрията: страхът прави от всеки дребен симптом фатална болест.

Този страхов модел е валиден за повечето застрашаващи живота болести. При всяка от тях има известна рискова група. Хората от тази група често се самоизмъчват от притеснение, за рака например това са пушачите. Тридесет процента от смъртността при рака е свързана с пушенето. Пушачите стигат дотам, че в притеснението си да не се разболеят от рак, запалват още една цигара.

Хората с евентуално наследствено предразположение към дадена болест са склонни да се измъчват от мисли като следната: „Баща ми почина от сърдечен удар на 65 години, дядо ми също, а пък аз съм вече почти на шестдесет." Страх, страх, страх.

Трагичните резултати от епидемията на страха са много:

1. От чисто медицинска гледна точка цялото това затормозяващо мислене потиска имунната система, увеличава кръвното налягане и създава едно високо ниво на стрес и на умора в тялото. Накратко, инфекциите, сърдечно-съдовата недостатъчност, дегенерирането на мускулите и произволните образувания от нежелателни клетки получават по-добри възможности за развитие.

2. Тъй като мислите имат силата да създават, когато се безпокоим да не би да се разболеем от дадена болест, безпокойството ни като че ли ни довежда точно до нея. Не забравяйте старата поговорка: „Това, от което се страхуваш, може да те сполети." Тя се е запазила до днес, защото в нея има и голяма доза истина. Студентите по медицина и психология често получават симптомите на болестта или неразположението, което в момента изучават, а в някои случаи могат и наистина да се разболеят. Мисълта: „Боже, това е рак." всеки път, когато се закашляте, може погрешно да бъде разбрана като покана или дори като указание.

3. Ако сте болен и си мислите, че това може да е СПИН или рак на белите дробове, или болестта на Лайм, а се окаже една най-обикновена настинка, ще си кажете: „Слава Богу, настинка е!" И ентусиазмът, че това е настинка, може да я засили.

4. Колкото повече хората си мислят, че ще умрат „в най-добрия случай след няколко години", толкова по-голяма става тенденцията да отлагат дългосрочните проекти като цел в кариерата, създаване на връзки, дейност. Това от своя страна прави живота по-малко приятен, чувството за нереализираност по-силно и в крайна сметка желанието за живот става все по-слабо. След известно време въпросът „За какво е нужно да живея?" може би няма да получи задоволителен отговор. И така се засилва желанието на човек да умре.

5. Едно жалко съществуване. Ако имахме бомба, закачена на колана, и ни кажеха, че тя може да избухне по всяко време, постепенно човек би могъл да привикне да живее с тази мисъл. (Ние всички се сблъскваме с подобна ситуация, в смисъл че всички ние знаем, че все някога ще умрем, но просто не знаем кога.) Ако обаче ни кажат, че часовниковият механизъм на бомбата ще отброи 1243 удара, преди да избухне, в мига, в който започне да тиктака, бихме спрели всичко, което вършим и бихме започнали да броим. В някои дни броячът би отброил само 10 удара, а в други би могъл да стигне до 287. Но докато трае броенето, ние сме в паника. А не след дълго започваме да се страхуваме, че часовниковият механизъм ей сега ще проработи Така че дори когато не брои, ние пак сме в ужас. Точно както го нарекохме — едно жалко съществуване.

Дали е твърде късно, ако мисленето вече е дало възможност на опасната болест да влезе в тялото?

Безвъзвратно ли е развитието й? Ние не мислим така. В същото време не сме и крайни оптимисти. Приемаме, че някои неща са непоправими.

Да вземем за пример следния случай: вследствие на упорити мъчителни мисли сте се хвърлили от най-горния етаж на тридесететажна сграда. Бихме казали, че навярно е твърде късно да промените мисленето си, докато летите, за да се отрази това на физическия изход от положението.

Но за всичко, което не зависи от гравитацията, има шанс. (Затова той се нарича закон за гравитацията* — лекотата не го задейства.)

*игра на думи: gravity (англ.) означава сериозност и земно притегляне (гравитация).

Вирусът на СПИН (HIV) е интересен вирус. Той като че ли притежава способността да остане бездеен за неограничен период от време. Докато е в латентно състояние, той не вреди на хората. Той просто си спи спокойно.

Жизненоважен е въпросът: „Какво приспива този вирус и какво го поддържа в спящо състояние?" Ние смятаме, че ако нежно обградим с хубави мисли бреговата зона на ума си, това би подействало като сънотворно или успокоително хапче на вируса на СПИН.

Сърдечно-съдовите болести са пряко свързани с общото умствено, емоционално и физическо състояние на организма. Колкото по-спокойно е тялото, толкова по- малко се изморява сърцето и толкова по-малко е натоварването на цялата сърдечно-съдова система, Първата цел на упражненията в тази насока всъщност е да накараме сърцето да работи по-малко, подсилвайки го по този начин.

Когато намалим безпокойството, причинявано от лошите мисли, и възвърнем естественото състояние на спокойствие, сърдечно-съдовата система може сама да подобри състоянието и да заработи нормално.

Болестите, при които мускулите дегенерират, може би се подпомагат и от „дегенериращи мисли". Ако започнем да си мислим предимно за хубави неща, т.е. засилим положителното мислене, това може да забави процеса на дегенерация и не е изключено да даде нови сили на мускулите, да ги регенерира.

Ракът по дефиниция представлява натрупването на клетки, чието размножаване излиза извън контрол. Тази болест може да протече както много бързо, така и много бавно. Ракът може да обхване жизненоважен орган за няколко седмици, но може да постигне същото и за десетилетия. Клетките могат напълно да спрат да се развиват за неограничен период от време. Когато дискутираме проблема за „нелечимия" рак (а повече от петдесет процента от различните видове ракови заболявания сега се смятат за лечими), на медицинските институции не им е съвсем ясно защо дадено раково образувание спира да се развива или забавя развитието си, или, което е още по-загадъчно, намалява.

Това е известно като ремисия. Когато настъпи в резултат на медицинско лечение, е разбираемо. „Вашето раково заболяване е в ремисия." Но когато се случи по „необясними причини" (например, поради това че пациентът е преоткрил желанието си за живот и е направил промени в начина, по който живее —нима това не се смята за достатъчно сериозна причина?), то такъв случай лекарите назовават „спонтанна ремисия". Тя е толкова спонтанна, колкото са светкавиците и земетръсите. Но понякога стават и такива неща. Не ни е известно защо.

Десетките хиляди болни от рак, които от години са в "спонтанна ремисия", знаят защо. Те са променили мисленето си, а тяхното мислене е променило хода на болестта.

Същото важи и за всякакви видове инфекции или труднолечими болести. Някои от „чудесата" не са чудеса за хората, които са ги преживели. Те са разбрали защо са имали желанието да умрат, подменили са го с желание за живот, започнали са да променят бързо всяко нещо в  живота си, което е допринасяло за физическото им рухване.

Разглеждайте останалата част от тази книга като приспивна песен за вируса на СПИН или за каквато и да е друга болест, смятайте я за пътна карта с пътища за успокояване на сърдечно-съдовата система; за уроци по това, как да лекуваме сърдечни рани и чрез тях да лекуваме сърцето си като физически орган; приемете я като ръководство за генериране на стимулиращо положително мислене, което да се противопостави на напредващо заболяване; използвайте я като ръководство за създаването на спонтанност във вашите предписания и във вашите подобрения и като зов за пробуждане на вашето себеутвърждаване, добруване и благополучие.