Лошите мисли и опасните за живота болести

Съществуват точно толкова примери за това, как лошите мисли водят до опасни за живота болести, колкото са и хората, които страдат от тях. Всеки от нас има свой собствен списък с беди, с неща, които ни довеждат „до ръба" и които ни карат да се раздвояваме дали животът си струва да се живее повече или не.

За някои са достатъчни една-две трагедии, силата и дълбочината на които са предизвикали желанието да не се живее повече. За други това са всекидневните дози от „дъжда от камъни и от стрели", ситуации, на които реагираме с „Какъв е смисълът да живея?", „Кой го е грижа?" и т.н. С натрупването на тези въпроси с годините у нас назрява желанието да не си правим труда да живеем повече.

Тук по-долу предаваме редактиран запис на Джон-Роджър, единия от авторите на тази книга от работните му срещи с човек, който има симптомите на СПИН. Въпреки че този пример е приложим само за човека, с когото Джон-Роджър е работил, може би други хора, прочитайки записа, могат да забележат подобно развитие на обстоятелства в своите заболявания. Вашите специфични примери вероятно ще бъдат различни от този, но в общи линии моделът може да се окаже сходен.

ДЖОН-РОДЖЪР: „Каква е вероятността нещата да се променят? Осемдесет до деветдесет процента. Тази величина от 10 до 20 процента отразява вероятността да не изпълниш това, което се изисква от тебе, поради депресия или защото не ти пука. Но това ще бъде нещото, което ще те довърши, ако го допуснеш. Не трябва да го допускаш. Нека да ти разкажа какъв е психологическият път на болестта СПИН, защото именно там може да е лекът за теб.

В известен момент може да си помислиш за даден човек така: „Не ме харесва, но пък аз го харесвам, а ми се иска и той да ме харесва." И ти какво ли не правиш, за да го накараш да започне да те харесва. И той го прави. Ти се чувстваш отлично. До този момент няма проблеми. Просто си извършил такива неща, че някой да те харесва. Това се нарича любовен период или ухажване и е съвсем нормално, стандартно поведение.

По-късно същият този човек се отдръпва от тебе. А ти продължаваш да го харесваш. В този момент нещо от теб умира.

Отдаваш се на мисли от рода на: „Боже мой, какво ще правя с тази моя любов? Той излиза с други. Той не ме харесва повече." Ти се гърчиш и свиваш. Гърбът те боли. Боли те и вратът. Искаш да се освободиш от натиска на тялото си и от болката, появила се вследствие силните изживявания. Ако можеш да притъпиш тази болка, би го направил. Тогава алкохолът и опиатите влизат през вратата на дома ти. И двете неща ще те отвлекат от болките на тялото и на чувствата.

Тялото и чувствата обаче просто се опитват да ти съобщят нещо. Те искат да ти кажат, че целият си в болка, защото си силно привързан към своите желания.

Привързаността е убиецът, a не желанието. Ти можеш да желаеш нещо и като скъсаш с това желание, ставаш необвързан и не боли. Привързаността предизвиква болка. И ако става дума за човек, към когото си привързан силно, и ако този човек те напусне, чувстваш се като че ли някой опъва ръката ти, докато най-накрая кажеш: „По-добре да ми я отрежат."

А ако ти я отрежат, като че ли си отрязал част от връзката си с живота.

Веднага ти се иска да намериш някой друг, за да възстановиш живота си. И се отдаваш на пътешествието, на търсенето, на преследването. Намираш някой, за момента всичко е наред, връзката се позакрепва — за ден, за нощ, за два-три дни, може и за седмица, но вероятно не повече от месец. И изведнъж — скъсване. Казваш на самия себе си: „Е, този човек ми помогна да забравя другия, значи всичко е наред."

Но в подсъзнанието си ти си пожелал смъртта си. Отдал си живота си на нещо извън самия себе си — на човек, вещ или идея.

От този ден и от този момент нататък ти умираш много, много пъти. Изпитваш нужда да съжителстваш с някого — не е речено, че между вас трябва да има секс, а просто да живееш с някого, да имаш другар, приятелство.

Когато дори това не можеш да намериш — или пък нещо друго, което според теб би осмислило живота ти — тази привързаност към желанието ти непрекъснато поставя изисквания към твоя живот, докато алкохолът не стане навик, или докато не се пристрастиш към наркотика, а фактът, че си намерил някой, когото да обичаш, вече е станал безсмислен.

Привързаностите са много силни. Те се проявяват като маниакалност или чрез силно чувство за притежание. Казваш понякога: „И нищо да не правя, нещата тръгват против мен. Единственият начин да се отърва е да ги приема." И в този момент те стават по-силни, защото ти им вдъхваш живот. Да се плъзгаш по течението не е акт, който е в твоя полза. Той те изчерпва и изсушава. Би могъл да кажеш: „Писнаха ми тези барове! Писна ми от тези бани! Писна ми от тези пътувания!" Рационалното в теб казва: „Недей да вършиш повече това. Каква е ползата за теб. Ти повтаряш и повтаряш едни и същи неща, а не чувстваш никакво удовлетворение." И ако в крайна сметка оставиш тялото си да тръгне по нанадолнището вследствие употребата например на алкохол или на наркотици или поради изтощение, вирусът може да влезе в теб, защото защитната ти система е притъпена."