Не я разбирам тази любов, рече ми дядо...

Не я разбирам тая ваша любов, синко - рече ми дядо. Градите я на слаби основи - я изгода, я его. Па я ме виж мен и баба ти - какво да ми вземе? Когато я срещнах, нищо си нямах. Сега си кретаме старините и всеки ден е подарък. Младите ви е смешно, но ще ме разбереш.

Все гледате големи къщи, а те са празни като душите ви. Искате да пътувате, а нямате дом, дето да се приберете. Подаръците са скъпи, а любовта - бедна. Съдите по дрехи, па баба ти и със скъсан панталон ме взе, а после ми го заши. А сега и от игли ви е страх... Не става, чадо, къща без майстор не се гради.

Та така и с любовта. Па докъде ще я докарате, не знам.. Гледате все в миналото на хората. А какво значение има то, ако човекът до тебе е твоето бъдеще? Ей го моето бъдеще - до печката - посочи баба ми и се усмихна.

-И в гроба пак ще я обичам, че покрай оня скъсан панталон и сърцето заши, па язе беден само това имах да й дам, но и стига вече 60години ...