Законът за причината и следствието

Всичко случващо се на този свят се подчинява на принципа за причината и следствието. Цялото видимо Творение, както гласи и самото име, е следствие, зад което стои винаги един творец, чиято воля се проявява. Там, където съществува творение, винаги трябва да има и творец, тъй като законът гласи: „Нищо не произлиза от нищото”.

Винаги има взаимозависимост между това, което е било и това, което ще последва. Всичко случващо се  подчинява на закона за причината и следствието. Това, което наричаме случайност, е само израз на скрита, неизвестна причина; никога обаче нищо не се случва без причина. Естествено можем да правим каквото си искаме, но не можем ”да искаме, какво да искаме”. Тъй като и за нашата воля има причина, състояща се от влияния на заобикалящата ни среда, мнения, житейски опит. и обстоятелства, които от своя страна също имат причина. И въпреки това във всеки един момент от живота ни имаме възможност да се намесим в тази верига, да променим някое следствие или също да създадем нова причина. Все пак нищо не се намира извън рамките на закона и нищо не се случва в разрез с него.

Самият закон не притежава свободата да решава какво иска да сътвори. Той само гласи: „ Ако един творец прави това, става това, ако той върши онова, става онова.” Законът е верния слуга на твореца и всяко следствие винаги съответства в количествено и качествено отношение съвсем точно на причината.

Така също не съществува и съвпадение, тъй като и то се подчиняват на закона за причината и следствието. Случайност е това, което ми се случва въз основа на сегашната ми битност. Случайност и щастие са само обозначения за една неосъзната взаимозависимост. Последната първо-причина, стояща зад цялото битие, винаги е съзидателната изначална сила, Едната сила, която наричаме БОГ. Творението съществува дотогава, докато приключи действието на последствията и на последната причина.

Най-осезаемо действието на закона за причината и следствието става, когато той се проявява за отделния човек под формата на съдба.

Така както слънцето и луната
не могат да се отразят в мътна вода,
така и Всемогъщият Бог не може
да се огледа в едно сърце,
което е помрачено само от идеята
за „Аз” и „мое”.
(Шри Рамакришна)