Законът за вибрацията

Този закон гласи: Всичко се движи, нищо не се намира в покой, всичко вибрира. Енергията и материята са само проявления на вибрации с различна честота. Дори и в привидно много плътната материя молекулите непрекъснато вибрират. Същото е и при светлината, топлината и т.н .

Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание или всяка воля са придружени от вибрации с различна честота и така намират проявление на своята сила и на съдържанието си. По същия начин върху мен въздейства всичко, което възприемам или си представям.

За човек, който сутрин отива на работа в града и вечер се връща у дома се казва, че се движи като „махало". И той „вибрира" с честота от типа „ един път на ден". Това е неговата собствена честота. Едновременно обаче сърцето му бие с вибрация от седемдесет удара в минута. Неговото съзнание има различна вибрация от тази на мислите и чувствата му. Те пък от своя страна имат съвсем различна вибрация от тази на атомите, от които е съставен организмът му. Следователно не става въпрос само за една съответна вибрация, а всичко се движи едновременно с множество различни вибрации, които от своя страна образуват едно индивидуално и неповторимо цяло.

Няма нещо, което да не вибрира, и няма нещо, което да трепти само с една вибрация. Всичко оказва влияние и е подложено на влияние. Няма нещо, което да не оказва влияние. Следователно всяка вибрация е едновременно и причина, и следствие от предишна причина. На всяка вибрация отговаря един тон, един цвят, една форма и т.н. Така в този свят не може да има пълен покой, тъй като всичко вибрира, движи се – живее!

Това, което вибрира, ученият наричат енергия, метафизикът дух, а вярващият Бог. Независимо какво име ще дадем на тази действителност, тя съществува и нейната честота на вибриране определя формата на проявлението, което в крайна сметка е израз на Едната сила.

За да осъзнаем формите на проявление на различните вибрации, нека си представим колело, което съвсем бавно се върти около своята ос. Виждаме движението, но нищо не се чува. Ето че скоростта на въртене около оста нараства и чуваме глухо бучене. С покачването на скоростта долавяме все по –високи тонове, докато най-сетне не чуваме никакъв звук. Скоростта продължава да се покачва и регистрираме непрекъснато засилваща се горещина. При постоянно нарастваща скорост различаваме тъмно червен цвят, който изсветлява, преминава в оранжев, после в жълт, в зелен, син, лилав и най-накрая виолетов. Скоростта продължава да се покачва, виолетовото се разлага, невидими лъчи се излъчват от обекта. При непрекъснато покачващата се скорост се излъчват електричество и магнетизъм и най-накрая молекулите се разпадат и се превръщат в първични атоми. След това атомите също се разпадат на различните си съставни частици и най-сетне и частиците се разпадат на субстанция, състояща се от фина материя.

Ако продължаваме да повишаваме честотата – първоначалния материален обект отдавна се е разпаднал – вибрацията продължава да нараства, докато отново навлезе в Абсолюта, последната действителност, стояща зад цялото битие. В БОГА.