Законът за вярата

Твърде много вярваме в практическата стойност на знанието и знаем твърде малко за практическата стойност на вярата. Тази вяра е споменът за собствената, божествена природа на човека. Иисус непрекъснато е повтарял: „ Ще ти се въздаде според вярата Ти.” Това е Духовен закон. Нека да се погрижим за това винаги да вярваме в правилното! Тъй като не се случва това, което искаме, а това в което вярваме. Духовната сила на вярата ни приобщава към Едната сила във Вселената, за която не съществува нищо невъзможно.

Знанието установява фактите, вярата създава факти.

Вярата е „вътрешното знание”, което не почива на външни доказателства. Тя е вътрешно прозрение за истината и действителността. Истинската вяра е увереността, че моите въжделения трябва да намерят проявление, ако се отворя изцяло за Едната сила и я направлявам по посока на желаната цел.

Смисълът на благодарността е да благодариш за нещо, което си получил. По този начин преместваме осъществяването в сегашния момент. Според това, от кой вид е вашата вяра, тя работи за или срещу вас. Тъй като силата на вярата осъществява това, в което вътрешно сте дълбоко убедени.

Целебна вяра е онази, която повече не насочва взора си към външно привидното, а към вътрешното битие и по този начин предизвиква неговото проявление в света извън нас: осъществяването му като обстоятелство или като изцеление.

Парацелз е осъзнал: „Представата е причината за много болести, вярата обаче е лек за всички болести.” Иисус винаги е наблягал на „постоянството във вярата”. Понякога изцелението може да настъпи веднага. Често обаче за това е необходимо уповаване на вярата, което да трае часове, дни или седмици.

Вярата е следователно не само потвърждение, а увереност в истинността и осъществяване на потвърденото чрез вярата. Който вярва само в това което вижда, е готов да вярва в резултата на посяването, едва когато види реколтата.

И който не вярва, всъщност вярва – само че в обратното на пожеланото. Съмнението е вяра, която работи против вас!

Но и най-дълбоката вяра ще остане без последствие, ако отлагам изпълнението за в бъдещето, ако в настоящето насочвам съзнанието си към липсата. Едва след като сега съм изпълнен с мисълта за осъществяването, е отворен пътят за действието на Едната сила. Тогава може да ме споходи осъществяването.

Значи трябва вярвайки да потвърдим: „Вярвам в това, че Едната сила сега ме лекува, сега ми помага”. Изцелението е винаги първо израстване в съзнанието. Непрекъснатото изпълнено с вяра потвърждение като прозрение за вътрешната действителност премахва всички прегради, отваря път за свободно протичане на целебната енергия и прави възможно цялостното здраве. Така може да настъпи желаното крайно състояние: Всичко е възможно за този, който вярва.