Законът за реалността

Ако се захванем с това да променяме света според собствените си мечти, чуваме да ни казват: „Не бъди мечтател, остани реалист!” Как можем да осъществим мечтите си и едновременно с това да сме реалисти? Тъй като мечтите не могат да се реализират никъде другаде освен в реалността. Следователно въпросът е как мечтите да се превърнат част от реалността?

Науката е показала, че човекът не възприема това, което е тук, а това, за което вярва, че се намира тук. Всеки носи своите очила, които правят така, че светът да изглежда за него по различен начин. В действителност ние не виждаме с очите, а с мозъка. Тъй като ретината препредава на мозъка само сигналите от уловените от нас светлинни дразнения. Едва в мозъка тези дразнения се сглобяват в цветове и форми, биват интерпретирани.

В действителност няма нито светлина, нито цвят, а само енергия с различна честота на трептене. Следователно на първо време можем да кажем, че реалността сама по себе си не съществува. Тя възниква едва чрез нашия „превод”, нашата „интерпретация на трептенията”. Реалността обаче само привидно е привидност. Веднага щом започнем да се занимаваме с действителността зад тази привидност, трябва да се подготвим да влезем в един съвсем друг свят. В този нов свят трябва да прозрем, че Творението във всеки момент отново започва „в главата”, че всеки сам измисля или си „въ-образява” реалността си. Това показва единството на материя и дух.

И все пак реалността е много повече от привидност. Това ни показва и мъдростта на езика.

“Ал”, “Ре” или “ра” са били в древен Египет обозначенията за бога на слънцето, като символ за извора на енергията, на вибрацията, на светлината. „Ал” насочва към Космоса, към Вселената, към цялото. Следователно думата реалност означава „цялото” или „всичко е енергия с различна честота на трептене”. Това е реалността.

В библията в глава Сътворение се казва: „Изпървом Бог създаде небето и земята.” Там не пише: „В началото”. В оригинала пише: „берашт”: „бе” означава в действителност „в” и „раш” „глава”. Така е по-добре оригиналният текст да се преведе като: „В главата си Бог създаде небето и земята.”

На друга място се казва: „В началото беше словото.” Оригиналът казва: „В началото беше логоса.” Това също така означава и дума, но на първо място означава мисъл. Следователно правилно е да се каже: „В началото беше мисълта.”

Следователно реалността възниква в главата, продукт е на мисълта и намира израз в едно проявление, в една форма на проявление.