Законът за реалността

Чрез един вид „про-зрение” можем да се научим да виждаме в реалността на настоящето съвършенството на бъдещето, така както скулпторът още в каменния блок разпознава „чакащата да бъде изваяна” статуя. Този поглед за същественото, разпознаването на действителността зад привидното, трябва да се упражнява и да се превърне в постоянен навик.

При това разумът прекрачва собствените си граници и се учи, че това, което още не е, е по-голям и по-важен факт от това, което вече е. Това е ментална родина на разума на бъдещето, от която вече наложително се нуждаем и в настоящето. Така възниква едно супер-съзнание, което е в непрестанна връзка с универсалното съзнание.

При това в нас също изчезва „тълкувателят” на реалността, който непрекъснато дава преценка на това, което вече е. Този ”съдия” в” нас изчезва, тъй като присъди за настоящето не са нужни, понеже погледът е насочен вече към това, което още не е. В степента, в която насочваме в реалността нашия поглед към това, което още не е, като към същинска действителност, в същата степен нашата собствена личност става прозирна. „Моментното” се припознава като преходно състояние към съвършенството, чието достигане не може да се ускори, а е само цел, за да изживеем съзнателно всяка стъпка от развитието. Не го тласкаме напред, а се наслаждаваме на всяко моментно състояние на съвършенството на реалността.

Съвършенството е само една от достижимите по всяко време възможности, нещо, което можем да накараме да се прояви в реалността, последната крачка, след като сме изчерпали всички останали възможности, доколкото те са представлявали за нас интерес. По този начин нашето съзнание се сдобива с компетентност, която до сега не е притежавало.

При това осъзнаваме, че времето не е илюзия, а е душата на еволюцията. Действителността е безвременна, но жизненото пространство на съществуване на душата е променящата се реалност.

Знанието има по този път само ограничена стойност, тъй като то се занимава само с това, което вече е и малко се интересува от по-важното, което  още не е настъпило. Знанието в същинския смисъл не е и истинно, тъй като то се занимава с нещо, което вече си отива, докато все още е. Намираме се в ситуация, в която можем за втори път да откъснем плод от „дървото на познанието” и да се осъзнаем като постоянни сътворци на вселената. Много е важно да се откажем от тълкувателя и съдията в нас и поради факта, че те са тези, които правят така, че от рациото се обработва само това, което до голяма степен съвпада с познатото. Всичко действително ново просто не попада в полезрението и не се възприема. Това води до генерално „функционално преструктуриране на рациото”. Това е крачката от линеарното през холистичното към универсалното мислене.

Същинската реалност следователно не е материята, а енергия, която чрез различни вибрации прави възможно „проявлението” на съответните форми във външния свят.

Произходът на реалността обаче е духът, който „мисли” реалността. Затова мечтателите са действителните реалисти. А „реалистите” са хора на вчерашния ден, които управляват кола, като непрекъснато гледат само в огледалото за обратно виждане.

Нашите мисли са енергии, които чрез своята вибрация най-напред създават събитията във външния свят или могат по всяко време да ги променят. Следователно мислите не са само нещо, което се случва в главите ни, а Творението се случва по съвсем реалистичен начин „в нашите глави” и след това се превръща в РЕ - АЛ - НОСТ.

Тъй като всяка мисъл представлява енергиен потенциал, у всяка мисъл е на лице тенденцията да се осъществи. При това колкото по-голям е енергийният потенциал на вашите мисли, толкова по-яростно те ще се наложат, преодолявайки външната съпротива. Каквото и да мислите или сте мислили някога, нищо не се губи, всичко се връща обратно при вас: като събитие, ситуация или обстоятелство. Тъй като енергията никога не се губи , а като планински поток проправя пътя си в реалността.

Също така не съществува и несправедливост, тъй като към вас може да се върне само това, което съзнателно или в повечето случаи несъзнателно сте излъчили. Вие сте дори причинителя на всяко „съв-падение”, което се стоварва върху ви. Поради това реалността по всяко време може да се определя свободно чрез духа. Има безкрайно много възможности, много „филми”, но само едно записващо устройство. Ето защо трябва да решите, какво искате да оставите да „се прояви”, и това би трябвало да го направитесъзнателно.

Следователно можем да кажем , че реалността възниква чрез „целенасочена енергия” и мислите са създаващите действителността, целенасочени създатели на реалност. Така Творението се случва във всеки момент, тъй като във всеки момент упражняваме мисловна дейност!

Всеки човек разполага с ограничена и неограничена интелигентност, и той решава, от коя ще се възползва, от своя ограничен и по този начин ограничаващ интелект или от своята неограничена универсална интелигентност. Разбираемо е, че с ограниченото мислене не можем да решим задачите на неограничения живот. Ето защо не можем да не се осъзнаем и да се възползваме от нашия безграничен съзидателен потенциал.