Законът за реалността

В живота никога няма изпитания. Само в дуализма привидно има изпитания. Същността, субстанцията  не познава изпитания. Изпитанието е да проумееш това и да живееш в него.

Преодоляването на изпитанието се състои в това –  да осъзнаеш , че изпитанието е част от илюзията. Само чрез убеждението, че земята е училище за живота, възниква необходимостта от изпитание като завършек на създаден от самите нас процес на учене. Та къде другаде субстанцията да подложи себе си на изпитание?

Отговорността означава да бъдеш основание, съвършенство. По този начин съм съзнателен творец на убежденията си и творец на момента и на бъдещето на моя живот.

Всяка присъда, всяко обвинение означава да търсим в илюзията причината за действителността. Повечето хора търсят в миналото отговора за СЕГА-то и по този начин прехвърлят на миналото отговорността за бъдещето. Вярата е променливата, която тепърва прави възможна промяна на реалността.

Ето защо въпросът не е: “Какво вярвам аз?” а „Какво искам да вярвам?”, за да го сътворя по този начин. Имам свободния избор за това, какво да превърна в реалност чрез моята вяра.

Важен въпрос е: „Чрез какво убеждение съм си създал тази ситуация?” Какво убеждение е нужно, за да създам това, което искам да притежавам и изживея? Това като кого се държим определя това, което е възможно.

Разликите между хората по своята същност се състоят в техните различни убеждения, които водят до различни реалности. След като проумеем, че убежденията са променливи, различията изчезват и ние достигаме до ПРО-ЗРЕНИЕ на действителността.

Озовали се в действителността, живеем в парадокс:

• Трябва да съм намерил преди да започна да търся
• Трябва да съм спечелил преди да мога да победя.
• Когато виждаш нещо , то не е там, иначе не би могъл да го видиш.
• Не мога да се случа без преди това да съществувам.
• Не мога да получа нищо без преди това да го притежавам.
• Следователно тръгвам по път, който не съществува, и достигам със сигурност целта, която никога не съм напускал.

Да стигнеш до прозрение

1. Най-напред като първо ниво на прозрение, външното ниво се състои  в това да прозра, това, което ми казват: Да разбера и следвам посланието на моето тяло. Да разбера и следвам езика на житейските обстоятелства. Да проумея, че тялото ми не може да лъже живота. Да проумея, че реалността само отразява моето съзнание и че това огледало не може да лъже. Животът непрекъснато ми говори и очаква, че ще прозра казаното от него. За целта първо трябва да разбера  и след това мога да го следвам. (При закона за ученето ще се върнем към това )

2. Второто ниво на прозрението е  да се вгледам в нещата, да проникна в тях, да  ги прозра. Да разпознаваме действителността зад привидното. В крайна сметка това означава, че разпознавам изначалната действителност  зад цялата привидност, че  виждам изначалното във всичко и го осъзнавам, стигам до прозрението, че всичко е едно цяло.

3. Третото ниво на прозрението е, да виждам всичко като изначално, да стига до съзирането  на изначалното и да гледам на него като на изначалното на всички неща. Това из основи променя моята идентичност. Не разпознавам повече действителността зад привидното, аз съм изначалната действителност зад всичко. Гледам като изначалното в нещата, зад нещата, на нещата. Мога да гледам на тях променяйки ги. Това е последното ниво на прозрението, да гледаш като изначалното, като Бог.