Законът за реалността

Съзнанието не притежава форма и е безгранично и вечно. То като първичната енергия е съвършен потенциал, основата на всичко, което съществува. Когато съзнателността навлезе в пространството и времето се превръща в съзнание. Животът е съзнание в процес на промяна.

Съзнанието притежава способността да създава, да накара нещо да „се прояви”– неща, ситуации, събития, срещи, случайности и т.н. То притежава и способността да премахва отново всички творения – да ги „заличи”. Сътворяването е крачката от съзнанието към съществуването, а премахване на създаденото или заличаването му е крачката от съществуването към съзнанието.

Пътят на съзнанието е да изживее това, което съществува – без да го оценява и осъжда. Тъй като чрез оценяването се получава срастване със сътвореното, Творението е блокирано.

Всички житейски обстоятелства произтичат от творческия потенциал на съзнанието. Когато съзнанието има намерение, възниква реалност.

Чрез изживяване без да се дава оценка тази реалност бива премахната – заличена. Съзнание, което забравя своята самоидентификация и се идентифицира със своето творение, напр. с тялото си, загубва способността да сътворява и заличава.

Докато едно творение не е „получило проявление”, то може просто да бъде „заличено”. След като обаче се е проявило, то се заличава (преодолява в смисъл да се откажеш от него) чрез изживяване, лишено от оценка.

Цялата вселена е възникнала като Творение на Едното съзнание. Цялата вселена е изпълнена с енергия, която е готова, да се прояви под всяка форма, която й придаде един творец.

Също и убеждението на съзнанието, неговата вяра, е творение и по този начин причина. „Всекиму се въздава според вярата му!” Всеки изживява като факт това, в което е убеден дълбоко в себе си. Убеждението създава реалността. Това означава, че реалността следва убеждението. Ако вярвам, че това не е така, то не е така, което доказва, че въпреки това е така.(Ако вярвам, че това не е истина, то не е истина, което доказва, че твърдението ми е истина.)

Миналото и бъдещето са само представи. В действителност съществува само СЕГА, безвременното настояще. Миналото и бъдещето възникват чрез моята вяра в това, че съществуват. И тук реалността следва представата. Истината е поради това относителна по отношение на гледната точка, която съм заел, и степента на съзнанието, с което се идентифицирам. От своята гледна точка всеки има право.

Ако вярвам, че има вътрешна и външна реалност, то те съществуват чрез моята вяра. Дали вярвам, че създавам нещо или не, и в двата случая имам право. Тъй като реалността е илюзия, всеки може да си създаде своя собствена илюзия, свой собствен свят, това често има твърде масивно въздействие.

Чрез убеждение и вяра възниква реалност. Вие сте първоизточника, твореца на вашата реалност. Първоизточникът на първоизточника е обаче Едното съзнание, което по този начин се проявява като универсален творец.

Ние сме невероятно могъщи творци. Ние сме даже толкова могъщи, че чрез простото убеждение „Ето тук съм безсилен” настина можем да станем безсилни.

Но във всеки момент притежаваме властта да променим отново това убеждение и отново сме „в пълновластието”. Индивидуалното Творение започва с избора на едно убеждение и завършва със свободното от оценки изживяване на собственото творение.

Ако един творец се откаже да изживее своето творение, то продължава да съществува дотогава, докато той го изпита на собствения си гръб. Причина за отказа да изживееш своето собствено творение би могла да бъде, че един творец междувременно си е сменил гледната точка и от това ново място може би повече не осъзнава, че той самият е творец на това творение. Все някога всеки усеща на гърба си, че неговите убеждения имат непосредствени последици за живота му.

За да дам на нещо възможност да стане реално, да се прояви, трябва да вярвам в него. За да може то да стане реално за други, те трябва да вярват в него. Създаваме възможности като „проникнем с нашите убеждения” вътре в самите тях.

Щом като открием, че сами сме отговорни за собствените си творения, се възцарява ведро спокойствие и непоклатим суверенитет. Обратно на това, съпротивата срещу поемането на пълната отговорност за собствените творения поражда страдание. Не позволявайте на това, с което се идентифицирате сега, да застава на пътя на това, което сте в действителност.

„Училището на живота” е пътят, който съзнанието избира, за да си спомни за самото себе си. Вие не сте вашата представа за себе си – освен ако не вярвате в това. В действителност не сте нещо, което да можете да мислите или да възприемете - вие сте този, който мисли и възприема.

Цялото Творение се случва в рамките на съзнателността. Когато съзнателността реши, да изживее само собственото си творение и да не се откъсва повече от него, тя се превръща в ограничено съзнание. Ако това съзнание се идентифицира със своето творение, то повече не реагира на това свое творение, а като свое творение. Творецът се превръща в творение. Художникът се превръща в картината. Той забравя да мисли за себе си като първопричината и се превръща в собственото си творение. След като съзнанието отново разпознае себе си като първопричина и само се сътвори като основание, то може да промени по всяко време създадената от самото него реалност. Художникът създава нова картина и навлиза в нов творчески период.

Реалност възниква като аз съзнателно или несъзнателно я създавам и тя съществува дотогава, докато я изживея. Като се отказвам да я изживея, я създавам отново и отново. Всичко, което не съм в състояние да приема в живота си (наднормено тегло, проблеми с пари, проблеми във връзката ми и др.), непрекъснато се повтаря дотогава, докато не съм в състояние да го изживея и да го приема като създадено от мен (като създадено от мен дете).

Всяко творение съществува дотогава, докато неговия създател не го отстрани като с любов го преживее. Понякога една желана от нас реалност не възниква като обстоятелство, а като идея, шанс, удобен случай, случайност, възможност или като път. Ако не го последвам, няма да последва нищо повече. Ако едно творение не е в противоречие с друго предишно творение, то се проявява непосредствено и без усилия. Всяко творение съществува толкова дълго, колкото неговия създател го изживява с любов. Понякога не съществува преднамерена реалност като обстоятелство, а като идея шанс, възможност, случай или като път. Ако една новаторска идея не е в противоречие  с някоя по-ранна идея, тя с проправя път без затруднение и непосредствено.