Законът за реалността

В същата степен, в която не боравим съзнателно с нашите убеждения, реалността се изплъзва от нашия контрол. Изживяваме и ни се случва това, в което вярваме. Ако не вярваме, че ще ни сполети това, в което вярваме, тогава то няма да ни се случи, тъй като вярваме, че няма да ни се случи. Изживяваме и ни се случва само това, в което вярваме. Ако съзнателно не сме творци на нашите убеждения, то тогава миналото, досегашните убеждения, оформят облика на нашето бъдеще. Винаги, когато не действам съзнателно, миналото се превръща в причина за моето бъдеще.

Един път завинаги осъзнайте:

• Кои са моите нерешени житейски теми?
• От какво се определя моята реалност?

- От моите убеждения, от непоклатими догми, от собствени прозрения, от приети от други възгледи, от познания, от моята воля, мисъл, действия, говорене, битие.

• Моята реалност е отражение на сбора от моите убеждения.
• Общата реалност (напр. в едно семейство) е сборът от общите възгледи.

Целта на всяко творение е то да бъде изживяно.

• Наистина ли искам да изживея това, което създавам в този момент?

Убежденията обаче не само създават реалност, те могат и да „пре-махват” реалност. Реалността е резултат от нашите действащи в сегашния момент убеждения.

Създаването и премахването на реалността се състои винаги от едни и същи четири стъпки:

1. Мисловен процес, мисъл
2. Представа, въображение
3. Вярване, убеждение
4. Изживяване и по този начин заличаване

Убежденията водят от осъзнаването към непосредствени и случили се без усилия реализация и проявление. Много индивиди образуват колективно съзнание, и реалността на този свят е сбор от колективните убеждения.

Собственото убеждение във всеки случай филтрира и собственото възприятие. Става въпрос за това да си спомните за нивото на съзнанието, на което вие сте съзнателният творец на реалността, която в този момент изживявате чрез съзнателния избор на вашите убеждения. Това, в което съм убеден, създава това, в което съм убеден и засилва моето убеждение чрез моя опит. Колкото повече убеждения имам, толкова по-малко гъвкав ставам, толкова повече моята привидна идентичност се определя от точно тези убеждения. Колкото по-малко убеждения имам, толкова по-свободен съм в създаването на моето бъдеще.

Моята сегашна гледна точка създава моята утрешна реалност и засилва сегашната ми гледна точка. Следователно реалността започва да се разгръща от една гледна точка, една гледна точка създава съответната реалност. Така обективно изживявам това, което субективно очаквам. Изхождам ли от реалността, оставам по този начин вътре в границите на тази действителност и така я подсилвам.

Едва след като прекрача границите на съществуващото, е възможно нещо ново, растеж, крачката напред. Реалността е един кръг, който започва със съзнателно или несъзнателно избрано убеждение и завършва с това, че то ни се случва. Така изживявам моето проявило се под формата на реалност убеждение.

Всяко творение се връща при твореца си дотогава, докато той е готов да го премахне като го изживее.

Толкова много неприети от нас неща се превръщат в планина от неприемливи неща. Едва след като осъзная, приема и изживея едно творение, му позволявам да изчезне.

Така собственото ни тяло често не може повече да функционира хармонично заради вредни убеждения. Става въпрос за това да открием пречките и блокадите, с които сме преградили пътя на нашата способност да създаваме реалност и да ги отстраним. Част от това е и отказа от „хроничното поведение на жертва”.

Разумът живее в собствена реалност вътре в рамките на реалността. Тази създадена от мен самия реалност ограничава моите възможности. По този начин непрекъснато съм в миналото и не изживявам „възможностите на СЕГА-то”.

Чрез самоосъзнаване мога да премина през убежденията, мога да изляза от „затвора на моите убеждения”. Едва тогава пред мен се отварят естествените „безгранични възможности”.

Всяка мисъл, всяко чувство променя колективното съзнание и по този начин цялото.