Законът за хармонията

Този важен закон уравновесява различните по своята същност въздействия и по този начин осигурява постоянното запазване на хармонията или поне нейното бързо възстановяване. От него могат да се изведат направо всички други Духовни закони, те се съдържат в него. Законът за хармонията прави възможно това, различните следствия на Духовните закони в крайна сметка отново да водят до хармония.

„Всяко едно нещо обуславя другото": Където има много светлина, има и много сянка. Или: "Който взима, и от него взимат, и който дава и на него му се дава". Следователно тук трябва да различаваме между вземане и приемане на нещата!

Този закон действа и е видим в цялото Творение. Както и в смяната на деня и нощта така и в движението на махалото на стенен часовник. Той води до това, че всяко екстремно положение може да бъде доведено само до определена точка, преди да трябва да се задейства някаква реакция, която ще възстанови равновесието и по този начин хармонията.

Този закон не се проявява само под формата на природни явления, а също така и в нашия ежедневен живот, във всичко което срещаме по пътя си и ни се случва: в нашата интимна връзка, в професията, в болест и страдание както и когато сме здрави и щастливи. Винаги когато човек своеволно наруши хармонията, законът неизбежно възстановява равновесието. Ето защо първа крачка по пътя към хармонията е да се държим така, че да уважаваме самите себе си и да се чувстваме добре в кожата си.

Кахуните, свещениците в Полинезия, са обобщили закона на хармонията в следната божа заповед: „Не наранявай никого. Не нарушавай хармонията на другия, тъй като другият си самият ти."

Това съдържа в себе си естествено и идеята да не нараняваме самите себе си, например чрез самоупрекване или чувство за вина. Означава също да не накърняваме истината, даже и с най-малката нечестност. И да се откажем от всяка отнасяща се до самите нас своенравност, за да не нарушаваме непрекъснато хармонията на Творението.

Става въпрос аз това да прозра кой съм аз в действителност: обособена част на Едното, всеобхватно съзнание, която чрез своя живот участва със свой дял в симфонията на Творението.

Всеки човек влияе на съдбата на света.