Законът за ученето

1 от 1

Ние сме на този свят, за да се учим да живеем, за да се справяме с живота.

Животът е течаща, действаща енергия. Ако не бъде допуснат един от аспектите на тази енергия, възниква задръстване. От едната страна на задръстването се получава свръх изобилие, от другата страна липса на енергия.

Ние се учим да осъзнаваме самите себе си и да достигнем до самите себе си. Законът за ученето гласи: ”Животът ни учи чрез своите послания да го живеем истински и да се справяме с трудностите, за да достигнем до самите себе си.”

За целта животът ни предоставя двама велики учители:

учители под формата на болест, житейски крушения, проблеми (много строги учители!)
и учителите на нежните послания (търпеливи учители)

Първо се учим, да не допускаме болестите, крушенията и проблемите в живота си, тогава сме отворени за по-тихите поуки, които получаваме отнего.

Така се научаваме да стигаме до правилните неща в живота, минавайки през неправилните и дисхармонията. Ако след това сме се научили да се справяме с проблемите, водим наистина правилен живот - в съзвучие със себе си и със света.

Езикът на живота

Всичко, което изживяваме, е едно послание. Животът непрекъснато ни „говори”. „Езикът на живота” е най-важният „чужд език”, който би трябвало да научим. Ако усвоим този език, сме се научили да разбираме нашия живот и да се справяме с него.

Животът ни казва на неговия език, как можем да бъдем щастливи. Да живеем действително е наше призвание и самият живот е път на посвещаване, нашата собствена пътека, по която вървейки се учим. Нашият живот е огледалото на нашето съзнание. С нашето съзнание създаваме нашия свят, а чрез „езика на житейските обстоятелства” животът ни показва, какво сме създали. В основата си всичко, което ми се случва, е послание, тъй като всичко отразява настоящата ми битност и ме приканва да живея в съзвучие със себе си.

Тъй като съм част от живота, животът непрекъснато е във връзка и общуване с мен. Животът непрекъснато ми „говори”, но не на един единствен език, той живо ми показва на всички нива, как изглеждат нещата в действителност . Моята задача е да разпозная живота, да го разбера и да бъда в хармония с него. Животът е отворен и разбираем, преди всичко жив!

Посланието на живота в действителност не е чужд език, а отражение на моето битие. Трябва само да го разгледам, мога да почета в „книгата на Творението”, тогава ще разбера това, което досега ми е било чуждо, както разбирам своя собствен майчин език..

Моята кола също не ми „говори”, но ми показва, колко бензин имам още, колко масло и колко бързо карам, какви са оборотите на двигателя и т.н. Тя има различни „уреди за индикация”. Трябва само да вземам под внимание показанията им. Същото е и с живота.

Животът ти изпраща или: предложение, шанс, възможност, „знак с ръка”, подкана, подтик, предупреждение, напомняне, побутване, ритник, удар на съдбата, кризи, „допълнителни уроци”, житейско крушение или потвърждение, подкрепа, одобрение.

Колкото повече се впускам в живота, колкото „по-надълбоко нагазвам” в бурната река на живота, толкова по-силно усещам „течението”, толкова по-силно усещам също, че то ме носи. На всички нива непрекъснато получаваме послания, но не винаги ги улавяме, тъй като сме непрекъснато заети и все нещо отклонява вниманието ни.

При това можем да доловим различни нива на времето:

АЗ СЪМ в непосредствено съ-звучие с живота.
Мисля и ще знам миг по-късно дали е „правилно” или не.
Ако е правилно, ще усетя скоро след това чувство на задоволство, радост, здраве.
Ще го изживея по-късно на енергийно ниво като енергия, мотивация, качество на живота.
Ще го изживея видимо след известно време като събитие, случка, житейско обстоятелство впечатление обстоятелство, като нещо, среща, процес.
Ще си го спомня още по-късно като минало, спомен, младост, като било, като отминало.

Посланията на живота достигат до нас чрез различни посредници:

То е като телепатия на нивото АЗ СЪМ, съпреживявам го непосредствено, без отлагане във времето, ако съм АЗ – САМИЯТ СЕБЕ СИ.
Животът изпраща посланието и по телефона, това е менталното ниво, тогава също го и знам.
Животът изпраща също и потвърждение по факса, тогава го и усещам.
Животът ми го изпраща и писмено като писмо , тогава нещо се случва.
Животът ми го изпраща също по радиото, тогава чувам нещо, чрез някого другиго, получавам информация.
Животът ми го изпраща и по телевизията, тогава го изживявам посредством едно Ти, посредством някого другиго.
Животът ми го изпраща още и като колет. Това са житейските обстоятелства, станалите видими събития, неща, срещи, случки, процеси, впечатления.
Мога по-късно да пусна всичко това на видеото, мога да изгледам „записките” на живота, например чрез връщане към минали ситуации или предишни животи.
По всяко време мога да направя посланието видимо и чрезтестове.
Мога да стигна до посланието чрез оракул, карти таро, айджин и т.н., мога да отворя библията или друга книга.
Мога да накарам да направят видимо посланието и като символ, рисунка, сън и т.н.