Законът за щастието

Нищо, което можем да притежаваме в света извън нас, не ни прави истински щастливи. Човек не може да притежава щастието. Човек може само да бъде щастлив. Дотогава, докато търся щастието извън себе си, моето търсене няма да се увенчае с успех. Щастието мога да го намеря само вътре в себе си. Ще открия щастието в себе си само като кажа безусловно да на живота такъв, какъвто е. Винаги когато страдам някъде съм казал не на живота. И само аз единствен мога да променя това. Ако не обвързвам повече щастието си с обстоятелствата, мога да го взема навсякъде със себе си. Мога да бъда щастлив във всяка ситуация.

Но ние още твърде рано започваме да обвързваме нашето щастие с наличието на някакви обстоятелства. Малкото дете вярва: „Когато най-сетне мога да ходя на детска градина и всеки ден съм заедно с другите деца, тогава ще съм щастлив.” Когато това стане, то си казва: „Когато най-после порасна и тръгна на училище, тогава ще съм щастлив.”

След няколко години: „Когато най-сетне завърша училище, тогава ще съм щастлив.” След това пък започва изучаването на професията и т.н. и т.н. В един момент „малкото дете” внезапно се оказва остарял човек - но щастието все още не е настъпило.

В чакане на щастието човекът е позволил живота му да премине без да намери щастието.

Можете още в този момент да започнете да сте щастливи като кажете безусловно Да! на живота такъв, какъвто е! Това не означава, че той трябва да си остане такъв, тъй като във всеки момент имате шанса, да промените живота си из основи. Не обвързвайте повече щастието си с постигането на една цел! Да съм щастлив означава в действителност да съм в хармония със себе си и с живота, във всеки миг и по най-добрия начин да запълвам мястото, на което стоя. Така подреждам един след друг осъществени моменти и те образуват осъществен живот – и съм щастлив.