Законът за въображението

Всяка образна представа, която ни изпълва, се стреми да се реализира. Ако при това една на друга се противопоставят вярата и волята, винаги побеждава вярата. Всяко напрягане при образната представа предизвиква винаги точно обратното на това, което си представяме. Всеки човек притежава способността да си представя нещата образно. Детето не може нищо друго освен да види пред себе си образно чутото и прочетеното. Също така и всеки добър архитект първо ще види готовата къща пред вътрешния си поглед, преди да нанесе първия щрих върху листа хартия. Някои хора обаче са допуснали тази естествена способност да „закърнее”, тъй като я използват единствено само в съня си. Но тя може отново да бъде пробудена.

Картината е езикът на подсъзнанието и на душата. Желаното крайно състояние на нещата би трябвало да изникне във въображението образно, изработено до най-малкия детайл в естествените цветове и в естествената заобикаляща среда. При това представата трябва да става все по-прецизна. Естествено картината може да бъде и филм. Вътрешните картини определят по-голямата част от нашия живот. Винаги, когато несъзнателно допуснем в съзнанието си определена картина или определена представа, подсъзнанието ни влиза обратно във вътрешното хранилище на картини, „вътрешната картинна галерия” и реализира тези картини.

Поради това би трябвало да си създадем ясна картина на желаното крайно състояние на нещата във всички области на нашия живот, да извикваме тези картини непрекъснато в съзнанието си и да ги съхраняваме там колкото се може по-дълго и живо. Можем също така съвсем съзнателно да „изтрием” от нашата картинна галерия влизащи в противоречие с желанието ни картини или просто да ги подменим в нашата представа.

За целта ни е нужна сила на въображението, за да създадем образната представа на желаното крайно състояние, и сила на представата, за да изникне картината пред погледа ни. Всяко дете го може, но междувременно с течение на времето губим тази способност, тъй като не я използваме. Всичко, което сме забравили, можем да го научим отново.

Тази образна представа може да се отнася до:

• конкретни предмети
• абстрактни понятия + ценности
• прожектиране на филм
• самите нас

Като помощно средство за създаване на представата можем да изберем техниката на филмовия екран. Това значи, че си представям празен филмов екран и оставям върху него да възникне картината или филма на желаното крайно състояние.

Ако това не е достатъчно, би трябвало да си създадем действителна картина. Или рисунка, или снимка или колаж.

Колкото е по-ясна картината, толкова по-лесно в нея може да се събере енергия за осъществяването. Колкото по-дълго и по-често задържам картината на духовния си екран, толкова по- дълго протича енергия.

Важна е също и идентифицирането с желаното крайно състояние. Как ще се чувствам, как ще се държа тогава?

Ако картината е достатъчно жива, това се получава от само себе си. Това значи, че в началото аз определям детайлите, но постепенно те се появяват пред духовното ми око, докато след повторно представяне приемат окончателна форма.

Ако видите такава картина пред духовното си око и я задържите за няколко минути, тя вече се е реализирала на духовно ниво. Тъй като обаче материалните промени имат нужда от енергия, за да се прояви картината на физическо ниво трябва да се предостави на разположение съответното количество енергия и тя да се свърже с картината. Проста промяна може да се осъществи и с един сеанс, нещо голямо може да се нуждае при определени обстоятелства от сто сеанса. И на духовно ниво нещата не стоят по-различно отколкото в сферата на физиката.

Ако картината е създадена и заредена с достатъчно енергия, тя трябва още и да бъде „задълбочена”. Приемам картината като се идентифицирам с нея. Като усещам, как ще се чувствам след това и виждам, как ще се държа след това. Преди всичко изпитвам силното чувство на благодарност за осъществяването. След това напълно се дистанцирам от нея, за да може тя да се прояви.

Може би вярвате, че нищо повече не е невъзможно. По принцип това наистина е така, ако не можете да мобилизирате достатъчно енергия. Само количеството на мобилизираната енергия все още ви ограничава. При това сме обградени от неизчерпаемо море от енергия, но можем да задвижим от нея само толкова, колкото можем да поберем чрез величието на нашата личност. Като разширявате съзнанието си, увеличавате количеството на полезната за вас енергия.

Осъзнайте: можете да приемете само това, което във вашия дух вече виждате да се насочва към вас. Като виждам желаното крайно състояние, го създавам духовно. И с помощта на менталната тренировка правя възможно проявлението на това, което съм създал духовно. Това може да е здраве, решение на проблем, любов, промяна на професията или духовно развитие. Всичко това са съвършени идеи на Творението, които се проявяват за мен, веднага след като съм ги съхранил в съзнанието си!!! За целта имам нужда от две сили:

• сила на въображението
• сила на представата

Силата на въображението извиква картините – или от спомените, или от представата. Силата на представата поставя картините на духовния екран и ги съхранява там. Колкото по-точно си представя картината и колкото по-дълго я задържа на духовния екран, толкова повече енергия може да потече и толкова по-бързо тя може да получи проявление.

Образната представа не е като да гледаш и виждаш нещата в действителността, извън нас, и всеки може да я осъществи. Дори не може да се откаже от нея, тъй като образната представа е „езикът на подсъзнанието”. Важното е да осъзнаеш тази представа. При това може да е от полза да се правим, като че ли вече сме я осъзнали. Да приемем, че бихме могли да видим тази картина: Как би изглеждала тя тогава? Какъв цвят би имала? Каква форма? Как я усещаме? Доловете детайлите!

Вече сме в сферата на „вътрешното преживяване”. Така мога да възприема случващото се в моето тяло и да го направлявам: мислите си, обмяната на веществата, кръвоснабдяването, храносмилането и т.н. Осъзнавам, че не съм тялото си. То е израз на моето битие и аз определям, какво ще се случи. Владея го!

Желаното крайно състояние би трябвало да е формулирано толкова прецизно като предназначено за оператор, който иска да го заснеме след това, т.е. да го запечата в образ. Тъй като не получаваме това, което искаме да имаме, а това, което поръчваме, трябва да споделя с „оператора съдба” толкова ясно и изчерпателно своето желание, че той след това да може да създаде желаното крайно състояние.

Колкото по-прецизно формулирам желанието си, толкова по-точно съдбата може да осигури проявление на така създадената картина на материално ниво!

Тъй като „вътрешните картини” определят нашия живот, трябва също така да проверя дали намиращите се в мен картини отговарят на настоящия ми мащаб.

Различаваме три вида „вътрешни картини”:

• Активни картини.

Това са всички картини, които в този момент съзнателно или несъзнателно определят моя живот.

• Латентни картини.

Това са картини, които са дълбоко скрити в моето подсъзнание. Картини, които сме възприели несъзнателно или преднамерено сме „забравили”. Те се стаяват бездейно в нас, докато ги активира някоя специална ситуация.

• Желани картини.

Това са картини, които биха могли да бъдат от полза и целесъобразни за нашия живот, които са градивни и биха насърчили развитието на нашата личност, – но не са налице!

Тези картини би трябвало да бъдат създадени, за да можем да водим осъществен живот.

При активните и латентните трябва редовно да се проверява, дали са все още желани. Нежелани и остарели картини, програми и поведенчески модели трябва мислено да се преживеят по друг начин или да бъдат заличени., тъй като и нежелани картини биват осъществявани и за това се изразходва енергия.

Художникът рисува картина, която вижда в себе си. Животът го прави по същия начин. Той създава житейските обстоятелства, които ние виждаме и запечатваме като вътрешна картина.