Подсъзнателно въздействие на миризмите

Съществува ли подсъзнателна връзка между миризми и поведенчески реакции? През 1983 г. в университета в Уорик е направено изследване, за да се отговори на този въпрос. Експериментът включвал два етапа, като участниците не знаели какъв е предметът на проучването. В първата част те били умишлено поставени в стресова ситуация - трябвало да извършат за определено време работа, изискваща както мануална сръчност, така и логично мислене. Лист с инструкции за възложената задача, напоен с миризма, неизвестна на индивидите (триметилундецикленов алдехид), бил закачен на информационното табло, до което имали директен достъп. Степента на разреждане била такава, че те не можели съзнателно да възприемат миризмата. След това ги попитали дали искат да вземат участие във втори експеримент в същия университет.

Вторият етап, проведен след три дни, показал по убедителен начин, че е възможно създаване на значителна степен на стрес у същите индивиди чрез въздействие с ниски концентрации от същата миризма. У тях вече бил изработен условен рефлекс, свързващ специфичната миризма със стресовата ситуация. Когато впоследствие ги накарали да помиришат триметилундецикленов алдехид и да кажат дали тази миризма им е позната, малцина отговорили утвърдително.

Има твърдения, че ароматерапията не е способна да оказва съществен ефект по простата причина, че човешкият нос има свойството бързо да привиква към миризми. След няколко минути не сме в състояние повече да усещаме мириса на етеричните масла и следователно те не могат да бъдат ефикасни. Това е абсолютно невярно, както впрочем доказва и експериментът в Уорик. Миризмите оказват влияние върху нас дори когато не ги възприемаме съзнателно. Нерядко хората считат концепцията „терапевтични ароматични вещества" за трудноприемлива и това съвсем не е учудващо, защото съзнанието ни често не възприема наличието на миризми. Дори и да сме усетили миризмата, в повечето случаи не сме в състояние да разберем, че по някакъв начин ни се въздейства.

При друго изследване на индивидите били дадени два типа боя за тестване, без те да знаят, че боите се различавали единствено по миризма. Според участниците ароматизираната боя била за предпочитане поради по-добрите си качества за покритие и гладко полагане на повърхността в сравнение с неароматизираната. Една от известните парфюмерийни фирми провела експеримент, при който хората били поканени да сравнят две стаи, идентични във всяко отношение с изключение на това, че в едната от тях се разнасяло леко, приятно ухание. Участниците в теста описали благоухаещата стая като по-светла, по-чиста и по-свежа, но нито един от тях не отбелязал съществуването на приятен мирис.

И при трите експеримента миризмите са на нива, доловими от човешкия нос, но съзнателният ни мозък често не регистрира мириса, докато той не стане много силен. Когато впоследствие участниците в изследването узнали за наличието на миризма, те успели да я „възприемат" и разпознаят. Може би някой би възразил, че тестове от този вид са в известен смисъл нечестни и правят хората да изглеждат смешни, но на практика участниците наистина са установили разлика, без обаче да я интерпретират във връзка с обонянието. По време на теста в Уорик те са реагирали на миризмата, но на подсъзнателно ниво.