Ролята на допира

Има много доказателства, че допирът е съществен компонент на оптималното здраве, от изключително важно значение в началните години на живота. Веднага след раждането им малките на животните е необходимо да бъдат близани от майките си. Ако по някаква причина това не стане, те обикновено умират, освен ако кожата им не се стимулира по друг начин. (Още в първия час след раждането майката и бебето вече могат да се разпознават чрез мириса. До шестата седмица човешките бебета „научават" уникалната миризма на майките си.) През XIX в. значителен брой деца умират от болест, наречена „маразъм", медицински термин на „силно общо изтощение". Причината може да бъде екстремно недохранване, но в много от случаите се обяснява с липса на обич, като болшинството смъртни случаи са регистрирани в детски заведения и сиропиталища. През 1915 г. един педиатър от Ню Йорк съобщава, че всички деца под 2-годишна възраст умират, ако бъдат настанени в такива заведения. Впоследствие това се отдава на факта, че на тези бебета не е осигурено гледане и обич според съветите на болшинството педиатри от XIX в., противници на прекалените грижи и суетене около малките деца. До голяма степен обичта се предава чрез усета за допир и неговата липса може да се окаже фатална. Едва през 30-те години на нашия век е въведена практиката за осигуряване на „майчински грижи" в здравни заведения и домове за малки деца. В болницата Белвю - Ню Йорк, това довежда до снижаване на детската смъртност от 35 % до по-малко от 10 % през 1938 г.

Провеждани са многобройни експерименти върху животни, които показват по безспорен начин, че грижите (от страна на хора) в най-ранния период създават емоционално по-стабилни и спокойни животни. В отличната си книга „Допирът" д-р Ашли Монтагю коментира подобни изследвания, включително и един опит, при който на 304 плъха била отстранена тироидната жлеза. От животните, лишени от грижи в млада възраст, 79 % умират, а от тези, получавали човешки контакт - само 13 %. Д-р Монтагю отбелязва следното: „Спокойното и нежно отношение към плъховете след премахване на важните ендокринни жлези е определящо за това, дали животното ще живее, или ще умре. Не по-малко забележително е и влиянието на нежността върху бъдещото развитие на поведението. Внимателното отношение създава благи и трудно раздразними животни, докато липсата на нежност — страхливи и възбудени." Пак в експеримент с плъхове се доказва, че след отделяне на малките от майките им настъпва снижаване на съдържанието на някои жизненоважни за организма химични съединения, включително и на хормона на растежа. В едно изследване група от новородени плъхчета останали при майките си (контролна), а две други групи били отделени и върху тях въздействали с мека четка. Едната от експерименталните групи била подложена ла леки поглаждания, а другата — на силни. Последната група, при която кожната стимулация наподобявала нежно третиране, не показала никакви промени, както и контролната, докато при групата, подложена на леки поглаждания, било регистрирано значително снижение на нивото на хормона на растежа, както и намаление в дейността на мозъка, сърцето и черния дроб. Редица други опити дават допълнителни доказателства, че кожната стимулация или докосването е един от жизненоважните елементи в ранната възраст. Като изключим храненето, тя е може би най-съществена за живота.

Човешките бебета растат най-добре докосвани и обичани, когато им се говори и пее, когато мама и татко ги носят на ръце. В непубликувано проучване Вайнингер съобщава, че малките бебета, чиито гърбове се потупват от майките още от десетмесечна възраст, боледуват много по-рядко от катари, настинки, повръщане и диарии. Напоследък е установено, че недоносени бебета в кувьози е по-вероятно да преживеят и да се развиват нормално, ако бъдат всекидневно третирани с допир. Този метод се основава на опита, натрупан в един дом за новородени в Богота (Колумбия), където не могли да си позволят лукса да осигурят кувьози за всички недоносени бебета. Установено било, че те се чувстват отлично в пелена, преметната през рамото на майката, между двете й гърди.

Според някои твърдения хората, страдали от липса на обич и допир в млада възраст, изпитват неправомерна нужда от докосване в зрелия си живот и това често им създава емоционални проблеми. Жени, които не са били достатъчно обичани и милвани от съпрузите си, често използват половия акт като средство за провокиране на любовен допир, от какъвто реално се нуждаят. Според коментара на д-р Монтагю „съществуват значителни биохимични различия между хората, радвали се на адекватна тактилна стимулация, и тези, които са били лишени от нея". Необичаният човек независимо от възрастта си е вероятно да има биохимичен профил, твърде различен от профила на онзи, който е бил щедро обичан и гален.

При неотдавнашно изследване, проведено в университета Пърдю - щата Индиана, студенти, заемали книги от библиотеката, били интервюирани на излизане от помещението. Наред със специфичните въпроси, свързани с мнението им за библиотеката, ги питали и дали библиотекарката на заемната служба им се е усмихнала. Нейното отношение било напълно еднакво към всички с изключение на един детайл: на всеки втори студент тя леко докосвала ръцете в момента на връщане на читателския картон. Тези, при които е имало допир, си съставяли по-добро мнение за библиотеката като цяло и често имали чувството, че библиотекарката ги е изпратила с усмивка, въпреки че това всъщност не било вярно.