Защитна функция на етеричните масла

Съществуват много начини, по които етеричните масла могат да оказват защитно или предпазно действие. Подобно на защитната роля, която изпълняват в растението (при много растения изпаряването на етеричното масло от повърхността има защитна роля срещу вредното действие на бактерии, гъбички или други вредители.), те предпазват и нас срещу бактерии, вируси, гъбички, паразити, алергени и токсини. След първия тест, проведен през 1887 г., са били правени още стотици, доказващи ефективността на етеричните масла срещу бактериите. Всички етерични масла имат антибактериални свойства, но всяко масло е ефикасно само срещу определен вид бактерии. Едновременно с това, макар и токсични спрямо бактериите, повечето масла са напълно безвредни по отношение на човешкия организъм, като най-добрият пример в този смисъл е маслото от чаен храст. То е най-резултатното и най-малко вредно антимикробно етерично масло (вижте таблицата). Действа и срещу кандида албиканс - гъбичка, причиняваща млечница (инфекция на устната лигавица), и срещу трихомонас вагиналис - микроорганизъм, водещ до инфекции на влагалището.

През 1971 г. бе публикувано индийско изследване, доказващо, че маслото от лимонова трева е по-ефикасно срещу стафилококус ауреус в сравнение с пеницилина и особено в сравнение със стрептомицина. Стафилококус ауреус е един от микроорганизмите, които са най-чувствителни спрямо етерични масла. Най-често се разпространява в инфектирани рани.

Валне лично потвърждава заключенията на лабораторни тестове по време на Втората световна война, когато в качеството си на военнополеви хирург е използвал разтвори от етерични масла като антисептични средства при обработката на огнестрелни наранявания. Всъщност етерични масла били прилагани със същата цел още през XVII в. В книгата си „Практическа ароматерапия" Валне цитира случай с 31 -годишен мъж, лекуван за белодробна туберкулоза през 1958 г. Препоръчана му била сериозна оперативна интервенция, но той отказал и вместо това се подложил на интензивна терапия. Ежедневно му били правени впръсквания в носа и ароматични клизми, които се оказали ефикасни, и след дванадесет години контролният преглед показал отлично здраве. Маслото от чесън, е друг мощен антисептик, използван при лечение на туберкулоза в една американска болница. Могат да бъдат цитирани много случаи на успешно излекуване на фактически всякакви видове инфекциозни заболявания с помощта на ароматерапията. Пионери в тази насока са група френски лекари, чието „тайно оръжие" се нарича аромаграма.

Вече споменахме, че плъхове, докосвани често с ръце в ранна възраст, имат по-стабилна имунна система в сравнение с тези, които са били лишени от такъв допир. Монтагю нарича това „твърде забележителна находка".

А натуристът Леон Хайтов заявява: „Съществуват сериозни доказателства за засилване на имунната функция след постигане на релаксация чрез масаж на меките тъкани."

Очевидно както масажът, така и етеричните масла по различни пътища са в състояние да увеличат естествените защитни сили на организма. Следва да се подчертае, че твърде вероятно е този процес да бъде по-ефикасен при индивид, който е релаксиран по време на лечението. Тук става въпрос за всички елементи на ароматерапевтичната процедура — масаж, етерични масла и релаксация. Всеки човек в „състояние на изтощение" или предразположен към инфекция би извлякъл полза от имуностимулиращите ефекти на ароматерапията.

Днес твърдението, че чесънът разрежда кръвта, има научно обяснение и се свързва с наскоро идентифицираното вещество, наречено „ажоене" - съставка на пресния чесън. В ход са клинични изпитания за използването му при лечение на тромбоза и за предотвратяване на кръвосъсирване по време на хирургически операции.