Масажът

Физическата полза от масажа е всестранна: подобрява обръщението на кръвта и лимфата в тялото, понижава високото кръвно налягане, укрепва имунната система, намалява мускулното напрежение и отоците, облекчава мускулните и ставните болки. За мнозина масажът е най-важният елемент на третирането с ароматерапия, тъй като се приема едновременно като средство, което успокоява и ободрява. Нерядко пациентът заспива на кушетката за масаж, но дълбоката релаксация не води задължително до такъв ефект и може да се постигне и без него. Някои хора се чувстват ободрени след добър масаж много повече, отколкото след нощна почивка - дори и в съня мускулите могат да останат напрегнати. Все пак с течение на времето масажът подобрява качеството на съня и степента на релаксация. Много са случаите, когато пациенти, явяващи се на втори сеанс, споделят, че вечерта след първия масаж са спали по-добре от всякога.

Този тип релаксация е характерна особеност за леченията, основаващи се на телесен контакт, за разлика от другите, при които се предписват лекарства. Това е една от причините, обясняващи непрекъснато увеличаващата се популярност на подобни лечения и следователно ролята им в оздравителния процес не трябва да се подценява. Простият акт на масажиране и релаксация на мускулите подтиква ума да прекъсне за кратко време обичайната си висока активност. Мускулното напрежение често се намира в пряка връзка с психичното напрежение и потиснатите емоции. Дейността, успокояваща физическото напрежение, рефлектира върху психиката и по този начин спомага да се разруши „бронята", т. е. бариерите и защитните валове, които сами поставяме между себе си и външния свят. Отстраняването на напрежението не се придружава задължително от емоционално избухване. Благодарение на масажа често чувствата „изплуват на повърхността", понякога „се изливат" външно със сълзи или думи за „изплакване на болката". Това е доказателство за релаксиращия емоциите ефект на масажа, но трябва да се подчертае, че обикновено той представлява едно тихо, приятно и лишено от подобни изблици лечение.

Добрият масаж, както всяко средство, оказващо дълбоко отпускащо въздействие, бива последван от чувство за добро физическо състояние и от повишаване на общото ниво на енергия. Може да се каже, че енергията, която е била блокирана от напрежението, сега има възможност да тече нормално и естествено и ние чувстваме повече сила. Напрегнатостта поставя бариери по пътя на енергията, докато релаксацията ги премахва. В случай че уморяемостта е най-ранният признак за нарушено здраве, масажът трябва да бъде първото лечебно средство, до което да се прибегне.

Нуждата ни от обич и допир е по-голяма, когато се намираме в състояние на сериозен стрес или на болест. В книгата си „Проникване в глъбините на собствената личност" Журар посочва, че докосването може да намали стреса и по този начин да даде възможност на пациента да мобилизира собствения си оздравителен потенциал. В някои болници масажът вече рутинно се използва за отпускане на мускулното напрежение, подобряване на съня, облекчаване на болката и снижаване на високото кръвно налягане, както и заради успокояващия му ефект. Плакси Кини, сестра в Оксфордския център за обучение на медицински сестри към болницата Радклиф, коментира този факт по следния начин: „Освен като успокояващо средство масажът с етерични масла често се прилага като алтернатива на обезболяването, особено за типа болка, трудно повлияваща се от таблетки и инжекции, като например фантомната болка в чукана на ампутиран крайник. Понякога сестрите предоставят извършването на масаж с етерични масла на близките на пациента."

Днес разполагаме с реални доказателства за това, че масажът намалява напрежението у хора в състояние на стрес (никой със собствен опит в областта на професионалния масаж не би претендирал за допълнителни доказателства относно неговия антистресов ефект). Д-р Питър Никсън, кардиолог, консултант в болницата Чаринг Крос (Лондон), въвежда масажа за ограничаване на стресови състояния при сърдечно болни. Използва се масаж на меките тъкани като интегрална част от програмата за рехабилитация на пациентите, при които стресът е причинил значително влошаване на общото състояние. Никсън дава следното обяснение: „Болните с различни сърдечни проблеми се подлагат на масаж и ако това доведе до намаляване на кръвното налягане и на емоционалното напрежение, на пациента се предоставя възможност на тази база да подобри общото си състояние с помощта на собствени усилия, разбира се, под надзора на терапевт. Масажът допринася за създаване на добри взаимоотношения между тях, а това от своя страна окуражава болния да спазва съветите на терапевта, както и да се възползва от всяка възможност за самопомощ."

Някои от големите органи на тялото, например дебелото черво, са достъпни за масажиране. По-дълбоко разположените като черния дроб и бъбреците могат да бъдат повлияни от масажиране на надлежащия телесен участък. Мудни или боледуващи органи се подлагат на нежно стимулиране чрез увеличаване на локалното кръвообращение и нервните импулси. По-усъвършенстваните видове масаж използват акупресурните точки, понякога наричани „отключващи", които активизират специфични вътрешни органи независимо от отдалечеността им. Правилният начин за оказване на натиск в споменатите отключващи точки „енергетизира" съответния орган по пътя на т. нар. „рефлекторен" ефект (оттам произлиза терминът рефлексотерапия, която използва рефлексите в дланите и стъпалата). Тези методи включват акупресурата и шиацу (и двете на базата на акупунктурните точки), невромускулен масаж, "допир за здраве" (форма на мускулно тестуване) и рефлексотерапията (основаваща се на други системи). Обикновено най-малко една от изброените форми на точков акупресурен масаж се прилага в ароматерапията, а всички те са дисциплини, имащи право на самостоятелно съществуване и изискващи специализирана подготовка. Някои техники на точковия акупресурен масаж могат да бъдат описани като брънка, свързваща чисто физическото третиране и онова, което въздейства върху неравновесията на фината енергия.

Тъй като сме на темата масаж, редно е да се подчертае, че както растителните, така и етеричните масла се абсорбират бързо от човешката кожа. Това се дължи отчасти на техния летлив, полугазообразен характер и отчасти на факта, че представляват липиди. Водноразтворимите вещества преминават през кожата далеч по-трудно, защото поначало тя е непромокаема.