Обоняние и памет

Съществуват много аспекти, в които обонянието и запаметяването се оказват свързани помежду си. Твърдения, че някои етерични масла имат качеството да стимулират паметта и концентрацията, могат да се открият още в I в. от н. е. Сред най-мощните есенции в това отношение са босилекът, ментата и розмаринът - етерични масла със силни и проникващи миризми. Не става дума за извикване на определени спомени по асоциация с някоя от тези миризми, а по-скоро за усъвършенстване на способността да се запомня. Тя е в пряка връзка с процеса на научаване, голяма част от който се основава именно на възможността ни да запаметяваме факти. Концентрацията също така е свързана с паметта и учението. В случай че имате трудности с концентрацията, и способността ви да научавате, в смисъл на запаметяване, ще бъде значително намалена.

Ако приемем, че някои етерични масла са стимуланти на централната нервна система, то напълно оправдано би било да стигнем до извода, че те могат да повишават умствената концентрация. Това от своя страна води до по-големи възможности за запаметяване въобще. До неотдавна твърденията, че етеричните масла подобряват паметта се приемаха като „бабини деветини". И все пак изследователите на миризми в редица световни университети стигах до подобни изводи. Днес ние знаем, че определен участък на мозъка, известен като лимбична система, включва основните центрове на запаметяване и обоняние. Впрочем тези центрове не се намират в близост един до друг, а представляват една и съща зона.

Хауърд Ърликман от университета в Ню Йорк предлага тест за изследване на връзката между памет, емоция и миризма. Той изолирал няколко души в гола, празна и почти тъмна стая, като единственият предмет в стаята била картина, закачена на стената. След това ароматизирал въздуха с някаква миризма и поканил участниците в опита да опишат спомените, които тя извикала у тях. Ърликман умишлено използвал и приятни, и неприятни миризми. Помирисалите приятни миризми си спомнили приятни случки, например създаване на нови приятелства или екскурзии извън града. Изложените на ефекта на неприятни миризми показали тенденция към припомняне на нерадостни ситуации, като например периоди на страдания. Това са общи, а не специфични, предизвикани от конкретна миризма спомени. Спомените не са били директно стимулирани от определени миризми, но е осъществена подсъзнателна асоциация между приятна миризма и приятен спомен или неприятна миризма и неприятен спомен.

Специфичните мирисни спомени са много по-лични и варират според индивида, но нерядко те се оказват изключително трайни. Доказано е, че дългосрочната обонятелна памет е по-силна от дългосрочната визуална памет. Навярно съществува важна причина, обясняваща запазването на спомените, асоциирани с миризми. Може би има някаква връзка и със самосъхранението. Животно, изяло нещо, от което се е почувствало зле, надали някога би поело същата храна.

Неприятните мирисни асоциации са често нежелани, но не е лесно да се отървем от тях. Например една жена, която си купила нов, скъп парфюм от един супермаркет в Ню Йорк. По-късно същия ден, след като се напарфюмирала, тя се оказала в асансьор в момента, в който голяма част от града останала без ток поради повреда в електрозахранването. След като прекарала около дванадесет часа в асансьора, тя никога повече не посегнала към този парфюм, тъй като предизвиквал у нея чувство за клаустрофобия. Повечето от нас не възприемат миризмата на дизелово гориво като приятна, но у една жена тя винаги извиквала спомени за щастливите дни скоро след омъжването й. Мъжът й работел в железниците и когато всяка вечер тя го посрещала вкъщи, от него се разнасяла силна миризма на дизелово гориво. Индивидуалните обонятелни асоциации се научават и придобиват през целия живот и нямат особена връзка с ароматерапията. Приятните асоциации, предизвикани от етерични масла в процеса на лечение, спомагат единствено за подсилване на положителните лековити ефекти.

Ако етеричните масла са в състояние да стимулират паметта или дори спомените, би следвало да се приеме, като логично приложението на ароматерапията при всякакви видове дефекти на паметта от рода на амнезия. Комата е друг проблем, който може да бъде благоприятно повлиян от ароматерапията. Според едно съобщение, публикувано във френското списание „Вог" от 1986 г., група лекари от западното крайбрежие на САЩ използвали миризми за лечение на пациенти, изпаднали в кома. В статията се цитира и разказът на Джеф Майлс, изпълнителен директор на парфюмерийна фирма. Неговият дядо, който бил парфюмерист, изпаднал в кома и не могъл да се възстанови в продължение на цели пет седмици. Всеки ден идвала сестра да го къпе и първата му реакция след възвръщане на съзнанието била да помирише жасминовия сапун. (Все пак напълно допустимо е допирът също да е изиграл определена роля за възстановяването на болния.)

В друг случай излизането от кома се отдава на ментовото масло. През октомври 1983 г. седемнадесетгодишно момче от Херефърдшър (Англия) претърпяло катастрофа при каране на колело. След като било в кома в продължение на три месеца, дошло в съзнание след помирисване на ментово масло. Все още страда от леко мозъчно увреждане, но дължи възстановяването на баща си, който решил да опита с ментово масло, тъй като ментовите бонбони били любимите бонбони на сина му. Дали в случая оздравяването се дължи единствено на асоциацията със спомена, или ментата е оказала и известен стимулиращ ефект, не може да се каже със сигурност, но възможностите на ароматерапията при тези, общо взето, безнадеждни случаи трябва да се имат предвид и да се използват.