Естественото равновесие

Всеки момент в тялото се извършват хиляди различни действия, които са насочени към осигуряване състоянието на равновесие. Процесът на поддържане на хармонията е известен като хомеостаза и в него са ангажирани всички органи и функции на организма. Очевиден пример в това отношение е телесната температура, която в значителна степен се влияе от външните условия. Ако не притежаваме вграден термостат, тя ще се повишава и спада винаги, когато температурата на средата се променя или когато поемаме горещо или студено питие. Разнообразни предупредителни сигнали ни предпазват от други видове дисхармония. Жаждата предотвратява обезводняването, чувството за глад - гладуването, а умората - изтощението. Необходимо е наличието на голям брой скрити процеси, незабележими и в значителна степен неосъзнавани, за да се поддържа хомеостазата. И все пак, когато настъпи срив на определено ниво, когато не обръщаме внимание на малките предупредителни сигнали и продължаваме, като че нищо не се е случило, най-честият резултат е някаква форма на заболяване. Потискането на предупредителния сигнал или симптом с лекарства обикновено не е достатъчно, за да се възстанови равновесието или това, което наричаме здраве.

Хората, постоянно пренебрегващи признаците на умора и насилващи се над естествените, допустими граници в своята работа, рискуват свръхнатоварване на сърцето. Д-р Питър Никсън използва диаграмата, показана на фигурата, за илюстриране на подобна ситуация. В определени параметри работата (действието) и възбуждането (напрежението) са нормални и здравословни. При постоянно натоварване отвъд критичната точка на умора ние се излагаме на опасност от изтощение, нарушено здраве и срив - емоционален или физически (примерно сърдечен пристъп). Коментарът на Никсън е: „Изтощение, съпътствано от гняв и отчаяние, е особено опасно от гледна точка на хомеостазата. Най-честите непосредствени причини, изглежда, са... тежка обида, постоянен недостиг на време, негодувание от промени, наложени от други хора. Нормалната реакция е да се отрекат или отхвърлят проблемите и да се продължи по същия начин независимо от... Но тези омагьосани кръгове не могат да продължават до безкрайност. Рано или късно хомеостазата бива нарушена и се отключват серия от порочни функции, които са в състояние да доведат до срив (точка Р на фигурата), тъй като поддържането на константността на вътрешната среда вече е невъзможно."

От схемата е ясно, че сред най-честите признаци за лошо здраве е високото кръвно налягане, а едно от средствата, използвани от Никсън за противодействие, е масажът.

Подобен модел е приложим при всякаква болестна ситуация - не само при сърдечно-съдово заболяване, и илюстрира отчетливо ролята, която самите пациенти често изпълняват, и най-вече голямото значение на хомеостазата или естественото равновесие. При други случаи вероятно последствията няма да бъдат повишено кръвно налягане и сърдечни кризи, а примерно хранителни алергии, колит, предменструален синдром или екзема.

Би следвало да признаем, че хомеостазата поначало се управлява от нервната и ендокринната система, които от своя страна могат да бъдат повлияни от многобройни фактори, включително емоциите и ароматерапията. Всеки метод на лечение има за цел, пряко или косвено, да поддържа или да възстанови хомеостазата. Чрез нервната и ендокринната система е възможно да се предизвикат най-разнообразни емоционални и физически реакции. Тук ароматерапията действа както с масажа, така и с етеричните масла. Както показва разработката на Никсън, масажът е в състояние да снижи кръвното налягане, а несъмнено влияе и върху настроението, като се стреми да предизвика релаксация с неутрализиране на ефектите от стреса. Тук значението на етеричните масла би могло да се изтъкне с много повече подробности.

В книгата си „Една нова медицина - фитотерапия и ароматерапия" Валне и колектив от автори изброяват редица етерични масла, оказващи специфично действие върху вегетативната нервна система и върху секрецията на адреналин и естроген. Приема се, че маслата от босилек, бор и чубрица стимулират симпатиковите нерви, както и надбъбречните жлези. Маслата, потискащи дейността на надбъбречните жлези и релаксиращи нервната система, включват иланг-иланг и корен на ангелика (лечебна пищялка). Стимулантите на естрогена съдържат ангелика, кориандър, кипарис и копър. Очевидна е корелацията между надбъбречните жлези и вегетативната нервна система, тъй като и двете структури произвеждат субстанция, наречена норадреналин., който се явява ендокринен хормон и в известен смисъл - неврохимикал. Неврохимикалите, или химикалите преносители, са известни като средства, влияещи на настроението по различни пътища чрез ефекта, който оказват върху череп- номозъчните нерви.

Въпреки че повечето етерични масла притежават строго определени, специфични лечебни свойства, не са редки случаите, когато те могат да се използват с едното от две противоположни качества според нуждите на индивида. Етеричните масла на чесъна и исопа нормализират кръвното налягане. Ако е значително повишено, приложението на едно от тях ще доведе до снижаването му. Ако е твърде спаднало, и двете ще го повишат. Заслужава внимание едно изследване върху ефекта на исоповото масло върху кръвното налягане, което показва, че в началото то го повишава, след това го понижава и едва след това го нормализира, което ни навежда на мисълта, че етеричното масло проверява налягането, за да установи дали то се нуждае от промяна - нагоре или надолу. Нормализиращото действие върху нервната система е твърде чест резултат от използването на етерични масла. Маслата от бергамот и мушкато оказват стимулиращо или отпускащо действие според състоянието на индивида. Японско изследване на ефекта на етеричните масла върху централната нервна система доказва, че маслото от мушкато активизира някои индивиди и успокоява други. Подобно явление не може да се открие в химическите лекарства, както не се отнася и до всички етерични масла, но е възможно при някои билкови лекове. В книгата „Изкуството да лекуваш" Тед Капчук и Майкъл Краучър твърдят, че "действието на корена от китайска ангелика върху матката не може да се обясни на базата на теорията „едно лекарство - един резултат"; този корен е в състояние както да отпусне стегнатата матка, така и да стегне отпуснатата". Нормализиращият феномен, доколкото е налице, доказва многостранността на естествените лекарства и положителния им принос при решаване на проблемите на „естественото равновесие".