Притча за това какви са хората около нас

В един оазис дълбоко в пустинята пристигнал изморен пътник, пийнал си вода от извора, поседнал да почине  и попитал стареца, който си почивал  на сянка, близо до водата:
- Какви хора живеят тук на това  място, искам да се установя тук за по-дълго време.
Старецът му отговорил с въпрос:
- Разкажи ми ти първо, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?
- Хора с лоши помисли и намерения, които мислят само за себе си – отвърнал мъжът.
- На такива ще попаднеш и тук – му отвърнал старецът.
Мъжът опаковал багажа си и поел отново по своя незнаен път.
В същия ден друг пътник се приближил до водата, за си почине и да пие. Видял стареца, поздравил го и попитал:
- Какви хора живеят на това благословено от бога място?
Старецът отново отговорил със същия въпрос:
- Разкажи ми ти първо, какви хора живеят там, откъдето ти идваш?
- Прекрасни, честни, гостоприемни, дружелюбни и добри. Много ми е мъчно за това, че трябваше да се разделим и те много ми липсват.
- Такива хора ще намериш и тук – отвърнал старецът.
Запитали възрастния мъж:
- Как можеш да дадеш два различни отговора на един и същи въпрос?
Без да се замисля, старецът отвърнал:
- Очите ни са отворени към това,  което носим в  сърцето си, само това можем да видим. Човек, който не е намерил нищо добро в другите, не може да намери нищо хубаво, нито тук, нито на което и да е друго място!

Поуката от тази притча трябва да ни подскаже, че понякога разликата между добро и зло се корени в нас. Ние сме универсалният уред, който измерва тези две понятия и техните стойности. Не бива да го забравяме, както и това, че няма смисъл да търсим това, което не можем да намерим в душата си.