Притча за скъпоценния камък и какво е богатството

Една жена пътувала в планината. Стигнала до един поток и се навела да утоли жаждата си. Изведнъж видяла във водата скъпоценен камък с огромни размери. Взела го и го поставила в багажа си. Нещо красиво, което може да й свърши работа. На следващия ден срещнала друг пътник, който бил гладен.
Жената отворила торбата си и му предложила от своята храна. Мъжът видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде. Той знаел, че струва скъпо, а за него с пари можело да се купи всичко. Неочаквано за самия него, тя му го дала. Мъжът продължил по пътя си доволен от добрия късмет, който го споходил. Забравил, че бил гладен и жаден, скъпоценността му давала енергия.

Той знаел, че камъкът е скъпоценен и ще успее да го продаде срещу голяма сума пари, която да го подсигури до края на дните му. Но не се случило така, както си мечтаел. Неочаквано бил обхванат от страхове, че някой ще го окраде. Не събрал кураж да го продаде, винаги му се струвало, че не дават достатъчно. Всички негови близки започнали да се увъртат около него, с тайната надежда да получат пари, след като го продаде. Появили се десетки нови приятели. Загубил съня си, постоянно държал камъка в ръцете си, криел се от всички. Мъжът не се усетил доволен от всичко това.

Няколко дена след случката, той се върнал назад в планината, за да намери жената.
- Здравей! През тези няколко дни си мислих за теб и камъка, който ми даде. Знам, че този камък е скъпоценен и ако го продам, ще спечеля голяма сума пари. Но искам да ти го върна. - казал мъжът.
- Какво те накара да промениш мнението си? - попитала жената.
- Искам да ти върна скъпоценния камък с надеждата, че ще ми дадеш нещо още по-ценно от него. Дай ми спокойствието, с което го сподели с мен, без да ти мигне окото. Това е истинското богатство - да имаш да даваш, а не да стискаш за себе си.

Източник на снимката: robbreport.com