Ракът е камбана, която иска да ви каже нещо...

На 41 години напипах бучица колкото гроздено зърно в дясната си гърда. Втори стадий, протичащ бързо. Излязох плешива, болна и изтощена след две операции, четири цикъла на химиотерапия и шест седмици всекидневна лъчетерапия. Да, но оживях. Оживях за живот под нова егида и кипяща от енергия.

Ракът е голямата камбана, която разбужда. Призив да си подновиш бельото и да си купиш черни дантелени гащички. Призив да отвориш кутията с бужатата си и да започнеш да ги носиш. Да използваш камината. Да отпушиш флакона с перлите за баня, преди да им изтече срокът и да приключат битието си в тоалетната чиния. Да гориш свещите.

В портфейла си нося своя снимка с плешива глава, за да не забравям, че всеки ден под небето е хубав ден. А липсващата гърда да подсеща сърцето ми. Белезите ми напомнят, че всички ние имаме срок на годност, изтичащ живот. Той не е щампован върху нас както върху кутията с прясно мляко или кофичката с извара, но всички ние си имаме край. Никой не живее вечно. Ракът ми каза да престана да трупам вещи за специални случаи, защото всеки ден е специален.
Не се тревожете: Бог никога не спи!

Реджина Брет получава стряскаща диагноза - рак на гърдата. Тя решава да опише опита си с химиотерапията и възстановяването си във вестникарските колонки, за които редовно пише. Чудото на живота се случва, не го пренебрегвайте!