Съсредоточаване върху положителното

Винаги могат да се намерят предостатъчно на брой доказателства в потвърждение на тезата, че животът е ложе от тръни или градина от рози. Как ще възприемаме живота, зависи от това къде ще насочим вниманието си, т. е. върху какво ще го съсредоточим.

Забелязвали ли сте, че винаги когато ви подадат роза, стъблото й е покрито с бодли? (Ако махнете бодлите, цветът й по-бързо увяхва. Това е известно на цветарите и затова те оставят бодлите по розите.) Нима вие казвате: „Защо ми давате розата с бодлите?" Разбира се, не. Вие се възхищавате от красотата на розата. Дори и да се убодете в радостта си, правите се, че не ви боли — толкоз сте погълнати от мисълта си за розата и за човека, който ви я е дал.

Дори сега, в този момент, без да ставате от мястото си, вие можете да откриете предостатъчно факти, за да докажете, че животът за вас е тежко, потискащо и ужасно бреме или пък обратното — че той представлява за вас едно радостно и вълнуващо приключение.

Но да започнем с лошите неща. Огледайте се и вижте несъвършенствата около себе си. Независимо колко добро е нещо, то би могло да бъде по-добро, нали? Потърсете с поглед нечистотия, безпорядък или кал. Погледнете нещата, които се нуждаят от почистване, ремонт или подменяне. Една безкрайна върволица от суматоха, хаос и неблагополучия напада сетивата ви. Отвратително.

А сега нека да се отделим от оплакващото се съзнание и да погледнем на положението с благодарност и възхищение.

Огледайте същите неща, които преди малко сте наблюдавали, и открийте доброто в тях. Можете да започнете с това, върху което стоите или лежите.

Вероятно е по-меко от бетонна плоча. Погледнете другите предмети, които използвате, и вземате за дадени наготово — очила, чаши, маси, прозорци, стени и тавани, които ви предпазват от природни стихии. Помислете си за чудото на електрическата крушка. Преди сто години само богатите или късметлии хора са могли да си позволят едва по една. А вие вероятно имате повече от една — и телевизор, и радио, и много други електрически чудеса от нашето време.

Кое от нещата около вас намирате, че ви носи естетическа наслада? Картина, в която не сте се заглеждали от години? Детайли от дрехата, които носите? Цвете? Ваза? Тапет? Килим?

Кога за последен път ви се е случвало да се любувате на цветове?

Забелязахте ли, че сякаш се почувствахте по-добре, докато се концентрирахте върху положителните страни на нещата, които ви заобикалят? Концентрацията върху положителното за предизвикване на по-приятни чувства се прави по същия начин и с неща, които са ви по-близки, отколкото заобикалящите ви предмети — вашето тяло например.

Ако търсите нередностите във вашето тяло, ще ги откриете ли? Болки тук, бучки там, загрубели места, твърде много тлъстини по-долу — списъкът расте и расте.

Но я се вгледайте във всичко, което е наред в тялото ви. Ако ви боли по левият крак, благодарете се, че не ви боли десният. Какво ще кажете за всички правилно протичащи процеси, които даже не забелязваме? Храносмилане, кръвообращение, дишане, асимилация, мислене — да, мислите ни си текат, без дори да сме наясно, че и това е процес. А и да не забравяме петте сетива. Някои хора дотолкова приемат всичко като неотменно дадено, че дори не могат да ги назоват: „Я чакай, кое беше петото?"

Като че ли в главата ви има двама адвокати, единият от които излага доказателства в подкрепа на тезата, че „Животът е ужасен", а другият пледира, че „Животът е прекрасен." Съдията сте вие и ако желаете, можете да отхвърлите всяко доказателство. Вашето решение е окончателно. Кой вид преобладаващи съждения мислите, че биха ви донесли повече радост, щастие, мир на душата и лекота?

Да съсредоточавате вниманието си върху положителното, не означава да пренебрегвате някои предупреждаващи сигнали от „отрицателно" естество, които, ако не се вземат предвид, евентуално водят в най-добрия случай до неудобства, а в най-лошия — до беда. (Ако ние използваме тези „отрицателни" сигнали, за да избегнем бедите, то тогава те не са чак толкова негативни. Някои дори ги наричат ангели-пазители.)

Например вие карате по магистралата и малката лампичка за бензина не спира да ви напомня, че той е на свършване. Ние не ви съветваме да пренебрегнете тази дребна „неприятност", а да отбележите колко прекрасно е, че останалите предупредителни светлини не са се включили. Естествено бихме ви предложили да заредите колата си с гориво.

Впрочем именно при такъв случай е необходимо да се обърне внимание на лошите мисли. Неприятната действителност е, че бензинът ви е на свършване. С това започва и поредицата от безпокойства. "Интересно дали бензинът ми няма да свърши, преди да съм стигнал първата бензиностанция? Какво ще правя, ако това стане? Наникъде не съм. Ами ако попадна на някакви разбойници по шосетата? Ако стигна до бензиностанция, дали тя ще е от типа, за който имам кредитна карта? Бас държа, че бензинът ще струва по-скъпо, отколкото в града. Бас държа, че ще бъде на самообслужване, че помпата ще бъде мръсна и ръцете ми после ще миришат. Знаех си, че трябва да заредя в града. Защо съм толкова мързелив и глупав?" и т. н., и т. н.

Докато тази тирада от мисли се ниже в главата на шофиращия (всичко това при хората със склонност към лоши мисли става за около 5 секунди), той, независимо мъж или жена, в безпокойството си обикновено увеличава скоростта и консумацията на бензин нараства.

Това, което предлагаме, е: вземете предвид неприятната информация, решете какво ще правите (какво коригиращо действие й подхожда) и докато го извършвате, отново насочете вниманието си върху приятни неща (например музиката, природата, пешеходците), за да неутрализирате безпокойството.

Когато се отнася до болести, добре е човек да следи симптомите, но не е хубаво да мисли само за това. Позитивно мислещият може да отхвърли ранните симптоми на болест, но с това може лечението да се затрудни. Негативно мислещият може да превърне всяко ухапване от комар в рак на кожата.

Хората с положителна нагласа избират средния път. Те си отбелязват симптомите най-акуратно, за да могат да ги съобщят на лекаря си. Записват час при него. Няма смисъл непрекъснато да си мислят за това, следователно вниманието им се насочва към по-приятни неща.

В подкрепа на мнението, че има предостатъчно доказателства във всеки даден момент, за да възприемаме живота като прекрасен или ужасен, нека погледнем как действат тези механизми на умствения процес (става дума за спомените ни от миналото и очакванията ни за бъдещето), когато човек е по-близо до дома.

И тук ние отново можем да затънем в негативното: „Снощи реагирах като такава мижитурка"; „Томи не си играеше с мен, когато бях на шест години"; „Другата седмица трябва да ходя на зъболекар, а толкова мразя това".

А сега да си представим едно типично мислене само за приятни неща: „Тази година ще спечеля Оскар" и това, при положение че никога не съм се снимал във филми. „Другата седмица ще отида на излет в планината", а всъщност току-що съм прекарал сериозна операция. Или „Имам толкова прекрасни приятели", а в действителност телефонът ми не е звънял от две седмици.

Или бихме могли да се опитаме да се концентрираме върху добрите спомени от случили се неща и върху реалистични бъдещи планове, които с нетърпение очакваме: „Снощи филмът по телевизията беше много хубав"; „Утре на гости ще дойде Елена"; „Това е чудесно"; „Книгата, която поръчах, ще пристигне всеки момент".

Да, добре е човек да живее само в настоящия момент. Но кой непрекъснато прави така? Дори когато се живее със спомени за миналото и очаквания за бъдещето, човек може да ги превърне в щастливи спомени и в радостни очаквания.

Разграничихме ли ясно какво означава мисленето за приятни неща и какво — съсредоточаване върху положителното? Разликата е трудно уловима, но важна. Мисленето за приятни неща си представя всякакви хубави неща, без значение доколко свързани са те с действителните събития в живота на дадения човек. Съсредоточаването върху положителното започва с това, което е в действителност, което се случва и оттам напредва в една радостна насока.

Ако прекарате живота си в розови мечти за бъдещето, кога ще оцените настоящето? Та нали настоящето е бъдещето, което преди сте си представяли. Радвайте му се.

Аргументи против мисленето за приятни неща

Има една история, в която се разказва за един религиозен учител, видял на пътя разлагащ се труп на убито куче. Учениците му се опитали да го отклонят от грозната гледка, но учителят свел очи и казал: „Какви перлено бели зъби." Дори сред зловонието и разлагането той съзрял нещо красиво.

Учителят не казал, подобно на мислещи само за приятни неща хора, че кучето е заспало. Нито пък подхвърлил пръчка и рекъл „Дръж, Роувър." Той най-напред разбрал в какво се състои работата и после намерил нещо добро дори при такава ситуация.

Прекомерните оптимисти понякога използват мисленето за приятни неща като начин да оправдаят неспособността си да приемат действителността. Техният списък от „трябва..., трябва..." е дълъг и ако реалността не отговори на представите им за съвършенство (а тя почти никога не отговаря), те се оттеглят в своя въображаем свят, твърдейки, че благодарение на мислите им бъдещите условия в света ще бъдат по-добри за всички.

С други думи, някои хора използват хубавите мисли като една по-съвършена форма на отказ от действителното положение.

Основен проблем при мисленето за приятни неща и болестите.— особено ако са нелечими — е какво да се прави във връзка с болестта? Ако ви кажат, че представяйки си здраво тяло, ще подобрите състоянието си, но се разболеете още повече, към влошаващата се болест може да добавите личната си вина: „Ако бях мислил повече за хубави неща, вече да съм се оправил. Къде не Успях? Къде другите ме провалиха?"