Състояния на Шеста чакра

Ако шестата чакра стане недостатъчна, тогава свързаните с нея способности остават неразвити. Налице е слаба интуитивна способност, често съчетана с компенсиращо фокусиране върху процеса на рационалното мислене. Личността може да изглежда психически нечувствителна или „сляпа". Това е дошлият на вечеря гост, който не забелязва, че домакините му си поглеждат часовниците и прочистват гърлата си, загатвайки, че е време да си тръгне. Това е човекът, който желае среща, но не може да я поиска, и който не успява да види, че жената до него фактически флиртува. Такива хора не успяват да забележат фините нюанси на настроението, често включително и своите собствени. Може да не забележим, че сме имали дадена интуиция, че нещо би могло да не заработи, докато не стане прекалено късно. Хората с недостатъчна шеста чакра пропускат фините нюанси в собствения си процес.

Ако като цяло паметта е слаба, тогава чакрата.

Хората с недостатъчност на шестата чакра трудно визуализират или си представят нещата по различен начин. Те не могат да си представят как би изглеждала всекидневната, ако бъде боядисана в синьо, не могат да си представят живота различен от начина, по който го живеят, и не могат да си представят да се държат различно. 3атруднението с визуализацията е също отчайващо, когато такива хора се опитват да следват ръководени медитации или творчески визуализации. Те често ще избягват техники, които използват такива практики. Ако не можем да си представим промяната, по-малко вероятно е тя да се случи.

Когато съдържания от несъзнаваното са потиснати, за въпросния човек може да бъде трудно да си спомня своите сънища. Може да мислим, че не сънуваме (докато в действителност всеки човек сънува всяка нощ), или може да сме неспособни да запазим сънищата си в будното съзнание. За нещастие това ни лишава от важен ключ за достъп към по-дълбокото Аз. Това може да се дължи на недостатъчност на шестата чакра или просто личността може да използва шестата чакра толкова много в будния си живот, че тя да е по-слабо активна през нощта.

Ако е налице затруднение във визуализирането, представянето или сънуването, по-вероятно е да съществува силна вяра, че ние виждаме „по единствено верния и правилен начин". Еднополюсността се отнася до онова състояние на ума, при което той не може да вижда другата страна. Неспособни да си представим различия, ние трябва да ги отречем или анулираме. Това създава един духовно затворен ум, който предпочита да остане в познатото, отколкото да се разшири до непознатото. Ако по-долните чакри не са създали сигурността, необходима ни, за да се отпуснем, ние предпочитаме да останем в зоната на познатото.

Разбира се, много от онова, което отхвърляме, идва под заглавието отричане. Отричането настоява, че дадено нещо не съществува — че нямаме проблем с пиенето, че не сме прекалено привързани във връзката си, че сме щастливи, когато не сме, или че светът няма проблеми с околната среда. Отричането е и лично, и колективно. В отричането ние биваме поддържани от демона илюзия, който ни отнася в един фантазен свят, което ни отдалечава от необходимостта да предприемем действие в живота си.