Състояния на Шеста чакра

Когато образът или споменът за едно събитие е откъснат от останалия опит, енергията, която е отцепена, се влага в някакъв образ. Когато голям брой дисоциирани образи не получават заземеност в опита, в шестата чакра се развива условие за прекомерност. Тези елементи може да преследват личността в сънищата, да се появяват като натрапчиви фантазии или да станат напълно разцъфтели заблуди или халюцинации. Това може да варира в гамата от слабо невротично безпокойство до напълно разцъфтяла психоза.

Такива хора изглежда се мъчат под бремето на прекалено голямо количество вложена енергия. Те идват и ви казват, често с диво святкащи очи, какво мисли всеки за тях или че ще се случат определени събития. Може да имат много видения, но виденията им са далекогледи, слепи за реалностите до самите тях. Това е личността, която възнамерява да забогатее с новия си проект, когато не може дори да си плати наема за настоящия месец, или която вече си фантазира за това как ще се ожени за човек, с когото е излизала само няколко пъти. Аз наричам това „слепота на виждането", сякаш образът, който такива хора виждат, ги прави слепи за всичко останало.

Прекомерна енергия в чакри. Без заземяването, което носи ограничение и простота, личността се загубва в безграничността на горните чакри и няма начин да избира. Тя може да се свръхидентифицира с архетиповите енергии и да има твърде малко лично его за баланс. Може да мисли, че е Исус, Клеопатра или следващият президент, но да има малко осъзнаване на своето въздействие върху най-близките си приятели. Архетиповите фантазии се използват като буфер на слабото его и носят чувства на важност и сила. Такива хора може да открият някои елементи от миналите си животи и после да свързват всеки настоящ проблем с нерешени въпроси от тези спомени. „Не се разбирам със Сара, защото тя е била моя майка в един минал живот и се е опитала да ме убие, защото имала твърде много деца." (Тези фантазии може обаче да разкриват елементи от настоящ проблем.)

Това не означава, че отричаме възможната стойност на интуицията, спомените за минал живот, прекогницията, телепатията или другите психични видове. С прекомерност на шестата чакра обаче способността ни да различаваме истината от фантазията се уврежда. Универсалността на шестата чакра се отваря за необятността на астралното равнище, където всичко се извършва без проверяващата основа на по-долните чакри. Това е едно опасно състояние.

Липсата на енергия в долните чакри облекчава личността да влиза и да се отделя от тялото си и тя може действително да получава психично подаване на енергия. Това не означава обаче, че цялата подавка е точна или че възприетите модели се интегрират в съзнанието. Такива хора могат често да стават „проводници", хора, които имат способността да напускат тялото си и да позволяват други същности да преминават през тях. Възгледите за стойността на ченълинга варират при различните хора. Независимо дали канализираната информация произлиза от една отделна безтелесна същност, от несъзнаваното на въпросния човек или от по-висшето му Аз, или е предмет на прищявката на въображението, няма съмнение, че в някои случаи по този начин може да дойде точна информация. Няма съмнение също така, че може да идва и неточна информация. Като при всяка психична активност трябва да има проверяваща основа, която да сортира казаното. Прекомерната шеста чакра иска да заобиколи този процес.

Когато един човек е бомбардиран от психична подавка, за него е трудно да се концентрира. Когато се опитваме да мислим ясно, ни отвличат смущаващи елементи, които могат да бъдат придружени от тревожност, което ни затруднява да седим тихо и да накараме ума си да се успокои. Има една класическа метафора, която сравнява медитацията с това да оставим чаша мътна вода да стои достатъчно дълго, докато мътилката се уталожи и водата се избистри. В това сравнение човекът с прекомерна шеста чакра е онзи, който не може да направи усилието да остави мътилката да се уталожи. Ако го направеше, би могло да се разкрие онова, което той се опитва да потисне. Неспособен да се успокои, той е неспособен да се заземи и така психичната енергия остава в горните чакри, превъртайки се из безкрайното царство на въображението.

Ако един човек има прекомерна шеста чакра, това не означава по необходимост, че е високо развит психически. За психичното развитие е необходимо той да притежава способността да заземява информацията, да я различава, дешифрира и използва мъдро във всекидневния си живот. Вместо това прекомерността е един вид излизане на психичната енергия от контрол, кола без спирачки, ум, който е отворен, но калейдоскопичен.