Тази жена не тъгува за младостта си

Тази жена не тъгува за младостта си, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е, именно, че тя е млада, като началото на септември. Тя е в безгрижното циганско лято на своята възраст и се вижда, като Красива и току що разцъфнала хризантема, която се опива, като младо вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.
Жената есен е топла и сбъдната мечта на щастлив мъж. Тази жена знае какво иска и още по-важното, че знае и как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши или да я спре, защото тази жена е преминала бързо през своята пролет и дълго е горяла в красивите горещини на своето лято. Тази жена има такива спомени, които може да бъдат описани само в песен.

Тази жена е била рисувана, тя е била и отричана, тя е целувана страстно и тя е била просто обичана. Нейните деца са нейния подарък, който тя все още разгъва с вълнение, удивление и възторг. Тази жена се чувства могъща като Земята, а в следващия миг прохожда в света на сетивата, защото тази жена никога не е била по-сигурна в себе си. Та тя вече отдавна е прочела всичките приказки …?! Жената есен се събужда, като след стогодишен сън и с радост открива, че все още има ръце за прегръщане.

Жената есен трудно тъгува, но тогава, когато тъгува валят дъждове от нейните очи. Всичките нейни приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото.
С последното ято тя е изпратила надеждите си, присвивайки очи, за да не видят децата й. Събира вести от тях, като перли пръснати по земята.

Тя ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание.
Има очи, като на сърна и сърце, като на момиче.
Такава жена би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто...
Защото за всичко е платила с душата си!