Двете страни на надеждата

Спомняте ли си легендата за кутията на Пандора?

Пандора била нещо като Ева в гръцката митология — първата жена, на която Господ казал да не върши нещо (в случая Господ е Зевс), но както и да е, тя престъпила забраната.

Той й дал кутия и й казал да не я отваря, защото вътре са всичките злини на света. През медения си месец тя взела кутията и тъй като скучаела, я отворила.

Както във филма „Похитители на изчезналия кивот", когато нацистите отварят кивота и всички духове шумно изскачат, така и Пандора отворила кутията и отвътре наизскачали всички злини на света. Последното нещо в кутията била надеждата. Какво се случило с надеждата, не е ясно. В някои варианти на легендата се разказва, че е останала вътре. В други — че е излязла от кутията. Но всички са единодушни, че надеждата е останала.

Повечето хора възприемат този мит от добрата му страна — да, наистина злото е било пуснато по света, но ни е била дадена и надежда, за да можем да се справим с него.

Не сте ли си мислили понякога, че надеждата може да е една от злините на света? Само че тя е по-добре представена в сравнение с останалите. (Злините зависят много от мълвата, но и с тази зависимост те се справят чудесно.)

Ако не беше надеждата, ние може би отдавна щяхме да премахнем другите злини. Може би щеше да ни омръзне от тях, щяхме да се уморим от всичко това и вероятно бихме ги натикали обратно в кутията.

А всъщност какво правим, толерираме злото и се надяваме, че то ще се махне. „О, надявам се, че утре ще е по-добре" въздишаме ние и не вършим нищо продуктивно, за да се отървем още днес от него. (Това се отнася какъвто и да е вид зло, което ни се е случило и заради което въздишаме.)

Надеждата, за която говорим тук, е от този вид, който поражда пасивност, примирение или отказ от действие.

Има хора, които използват думата надежда по различен начин, дори като молитва: „Надявам се, че няма да вали, но все пак ще си взема чадъра." Както се казва в поговорката: „Надявай се на доброто, подготви се за злото и бъди по средата."

Ако в живота изпаднете в неприятно положение — било опасна болест или нещо друго — и ако прибягвате до надеждата, за да затъвате в бездействие, летаргия и апатия, трябва да знаете, че тъмната страна на надеждата добре ви е обсебила.

Отърсете се. Станете активен. Сторете нещо, за да замените злото с това, което желаете. Движете се към положително състояние, където злото не съществува. (Не се „отървавайте" от злото — подменете го с нещо, което предпочитате, и се съсредоточавайте върху доброто.) Превърнете злото в живот (Игра на думи - на англ. evil - зло. Прочетено в обратен ред, live – живей).

Вие можете да се надявате, че нещата ще се оправят — това е начин да запазите усещането си за завършеност и е чудесно. Но ако вие не предприемете определени, енергични и бързи действия да подобрите нещата, оставили сте тъмната страна на надеждата да работи за вас — или по-точно да работи срещу вас.

Вършейки нещо, вие се надявате. Предприемате действие и очаквате с надежда действието да има положителен резултат. Чудесно!

С надежда очакваме деня, когато хората няма да оставят надеждата да им попречи да вършат необходимите неща. Комбинацията от надежда (очакване на положителен резултат) и действие е сигурен начин да се постигне онова, което човек се надява да постигне.