Живейте за мига

Ангажирайте се да живеете

Без значение какво си мислите във връзка с решението да продължите да живеете или не, ангажирайте се с живота.

Като казваме „ангажирайте се да живеете", ние нямаме предвид, че ви чакат още дълги години живот. (Колко години впрочем „би трябвало" да се живее?) Мисълта ни е да се ангажираме да изживеем всеки момент пълноценно, продуктивно, радостно. Да се ангажираме за здраве, благоденствие и щастие — не като далечна мечта, а като действителност за момента и мястото.

Може все още да не знаете как се постига това, но как са само методи. Когато ясно сте се ангажирали, изпитвате желание да го осъществите и методите сами се появяват. Вместо да си казвате: „Не знам как пълноценно да живея живота си, затова не мога да се ангажирам", ангажирайте се, а после ще започнете да откривате как да го правите.

Всичко казано по-горе може да се сумира в една от любимите ни фрази: „Желанието да направим нещо създава способността ни да го направим." За да изживеете живота си пълноценно, проявявайте готовност и желание. Способността, начините и възможностите да го изпълните ще се появят.

Живейте за мига

Не отлагайте момента да живеете за времето, когато ще се чувствате „по-добре". Това вероятно е последната от поредицата причини, които са ви пречили да живеете пълноценно. („Ще направя това, като стана по-възрастен"; „Ще сторя това, като науча повече неща"; "Ще направя това, когато имам повече пари"; „Ще свърша това, когато срещна приятел, който ме разбира"; "Ще направя това, когато...")

Всички тези неща вие сте отлагали за „по-късно". Сега вие се намирате във времето на „по-късното", не забравяйте!

Започнете сега да вършите нещата, които винаги сте желали да свършите. Започнете сега да се радвате на всеки момент (когато намерите нещо приятно в него).

Не става дума за големите проекти, които някога сте имали във въображението си. (Например: „Винаги съм искал да управлявам света.") Говорим за това, как да преодолеете тенденцията да не казвате: „Когато животът ми стане по-хубав, ще мога да започна да мисля за хубави неща."

Започнете сега!

Често си създаваме навик да отлагаме. Да, ние отлагаме неприятни дейности, но също така отлагаме и приятни. Ние с неохота си позволяваме по малко удоволствие, удовлетвореност от съдбата и щастие, като че ли те се разпределят на дажби. Получаването на тези неща е неограничено (както впрочем е и с нещастието, болката и страданието). Ние сами си ги даваме сякаш са с купон.

Ако се вгледате, ще откриете важни причини да не можете да се наслаждавате на живота си, да отлагате радостта от това и онова, докато някои неща не се променят. А ние казваме, че единственото нещо, което трябва да се промени за вас, за да се наслаждавате на живота, е да изберете към какво да насочите вниманието си. Погледнете хубавите неща, които стават във вас и край вас точно в този момент. Щом ги откриете, естествено ще се почувствате по-весел.

В живота имаме или причини, или резултати. Ако нямаме това, което искаме (резултати), ние обикновено имаме дълъг списък със сериозни причини, които са ни попречили. У нас има една тенденция към осмисляне, към търсене на рационални обяснения. Всичко това е

а)        хабене на енергия;

б)       един убедителен аргумент, за да не можем да постигнем желаното, което пък се превръща в още една причина да не искаме да живеем.

Ние предлагаме в случаите, когато не постигнете онова, което желаете, вместо да губите време и енергия да обяснявате защо не сте успели, да намерите друг начин да го постигнете. Ако в обкръжението си не можете да намерите нещо положително, пак се огледайте — „друг, свеж поглед". Опитайте друга гледна точка. Въдете по-съзидателни. Има ли нещо добро, което да идва наготово? Ако нищо не можете да откриете, задръжте дъха си! След няколко минути ще оцените дишането като процес.

Научете се отново да играете

Наблюдавали ли сте някога как играят децата? Те могат да си създават много смях, ентусиазъм и радост с подръчни средства. От пръчката правят скиптър, от камъка — трон. Две минути по-късно пръчката става магическа, а камъкът — дракон.

Някъде по житейския си път ние, „сериозните възрастни", забравяме как се играе. Възвърнете си това чувство да съществувате за мига, независимо какво ви предлага той.

Един от начините е да играете с малки деца — пет-, шест-, седемгодишни. Те ще разпалят въображението ви, докато у вас не се пробуди умението да се учудвате, което и вие някога сте притежавали.

Дори можете да си набавите някои от играчките, с които сте си играли като дете и които особено сте обичали — бои, моливи, кукли.

Обиколете магазините за играчки и си купете това, което ви изглежда забавно. Влезте в ролята на свой родител, който се грижи за вас.

Издействайте си разрешение да играете.