Ангажименти

Ако искате да сте щастливи в живота, изпълнявайте ангажиментите си, но не очаквайте от другите същото. Когато се ангажираме, ние „обещаваме". Ако човек обещава, не бива да гледа леко на това. Когато не си изпълним обещанието, част от нас започва да губи доверие в себе си. С времето последствията от неизпълнените обещания се наслояват. Такъв човек започва сериозно да се съмнява в себе си и не се чувства добре. От това съмнение в самия себе си се подхранва чувството за малоценност, умора, объркване, липса на яснота и общото чувство, че не можеш да се справиш.

Успоредно на тези затруднения в отношението към самия себе си идва и влошаването на отношенията с другите. Ако сериозно сте поели редица ангажименти и не ги спазите, хората в най-добрия случай ще престанат да ви вярват. В най-лошия — ще нараните чувствата им. Те ще изпитат гняв, че са изоставени, предадени.

Като се има това предвид, е лесно да се види, че ако сте се ангажирали — било то спрямо себе си или към другите — вие сте разорали, напоили и добре наторили почвата, в която виреят лошите мисли.

За да се предотврати по-нататъшното наторяване на почвата, имаме няколко предложения:

1. Не се ангажирайте с неща, които сте сигурни, че не можете да изпълните. Ако не сте сигурни, заявете го. Ако едно „може би" не е достатъчно, по-добре кажете „не" на другите.

2. Ангажирайте се само с неща, които са важни за вас. Ако ангажиментът е важен, изпълнете го. Ако не е достатъчно важен — недейте.

3. Научете се да казвате „не". Не се ангажирайте неща, които не са важни за вас, но са важни за другите, само и само да не нараните чувствата им. Ако вършите това или по-късно няма да изпълните обещанието ц по-този начин ще ги нараните повече, или ще трябва да изпълните обещанието в ущърб на вашите чувства. По-добре направо кажете „не, благодаря".

4. Поддържайте връзка. Веднага щом разберете, че няма да можете да спазите ангажимента, уведомете другия. Дори ако само си мислите, че няма да можете, пак го уведомете. Не казвайте просто: „Съжалявам, не мога да го изпълня." Разговаряйте. Като отменяте ангажимент, вие молите за услуга. Направете го както трябва.

5. Записвайте си ангажиментите, които сте поели спрямо другите. Записвайте ги по дати и си отбелязвайте часовете за среща. Първото ви помага да не ги забравяте, а второто — да избягвате конфликт.

6. Записвайте си нещата, които сте обещали да свършите за себе си. На първата страница от тефтерчето си запишете: „Всички ангажименти, поети от мен самия, ще се записват. Всичко останало са само хубави идеи." Това ви предпазва от мисълта, че добрата идея да отидете да тичате на другия ден сутринта в 6 ч. е всъщност ангажимент. Ако тя е ангажимент, запишете в календара: „Сутрешно бягане — 6 ч." И го направете.

7. Обявете нещата за завършени. Ако сте започнали 5 — 6 книжки, но не сте ги изчели докрай и те стоят и събират прах, решете, че сте приключили с четенето им. Отбележете си докъде сте стигнали и ги приберете. Кажете си: „Засега стига дотук." Вие винаги можете да се върнете към тях, отново да ги вземете, но за момента се освободете от ангажименти, които се подразбира, че сте поели към себе си и не сте изпълнили. Същият подход важи и за ангажиментите ви по отношение на други хора. Когато за вас е ясно, че няма да участвате в нещо, което другите очакват от вас, кажете им, че няма да присъствате. С изненада ще почувствате колко много енергия се освобождава у вас, когато обявите, че нещо е приключило.

8. Прощавайте на себе си. Простете на себе си за неизпълнени неща от миналото. Простете си, че сте се самоосъждали за неизпълнени обещания. Простете си дори за неща, които в бъдеще няма да изпълните.

Това, че сте изпълнили ангажиментите си, може да би помогне. Не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните, още повече ако знаете четирите основни причини, поради които хората не спазват обещания. Те са:

1. Одобрение. Казваме, че ще свършим нещо, което не желаем, защото се страхуваме, че ще си спечелим нечие неодобрение. Проблемът е, че тогава ние губим нашето одобрение, т.е. сключваме една глупава сделка.

2. Удобство. По-удобно е да не изпълним даден ангажимент. Но това всъщност е измамно чувство за удобство. Ако например искате да отслабнете и сметнете, че е по-удобно да зарежете диетата и да си хапнете сладкиш, неудобството, което ще изпитате в резултат на изяждането на сладкиша, като че ще бъде по-голямо, отколкото ако не го бяхте яли.

3. Бунт. Неизпълнените ангажименти за бунтовниците по природа са удар под пояса и от това те се чувстват ограничени, с вързани ръце. Бунтовниците се бунтуват спрямо представителите на компетентни органи и към ултиматумите. За съжаление бунт срещу „нарежданията на лекаря" (представител на компетентен орган, издаващ ултиматуми!) може да бъде фатален.

4. Подсъзнателното. Подсъзнанието е много важна причина, поради която хората не удържат на обещанията си. Имаме и други важни неща за казване по този проблем, но ги забравихме. Може би ще си ги спомним по-късно. Ох, ах!

Спазването на уговорки (и непоемането на ангажименти, които не възнамерявате да изпълните) е добро средство да разберете защо се нуждаете от одобрението на околните, как да го замените със самоодобрение, как да разширите „вашата зона на комфорт", за да имате повече свобода, и как да преминете от автоматичния, необмислен бунт до съзнателно, доброволно сътрудничество.

Втората част от нашата малка тайна за щастието е проста — когато някой не изпълни поето пред бас обещание, не се сърдете. Веднага освободете мислено другия от обещанието. Представете си, че той се е обадил, изтъкнал е най-доброто възможно основание и е поднесъл най-искреното извинение. Оставете нещата така.

Да очаквате от другите да изпълнят поетите обещания, е нереалистично и е покана за усложнения.

Когато някой не изпълни постигнато споразумение — особено човек, който е от значение за вас, — това може да ви навее стари чувства и мисли за случаи, когато сте били мамени, изоставяни, предадени. Възползвайте се от този случай да излекувате неприятните спомени, а не да се наранявате още.