Направете сами Вашия избор

Време е да направите избора си. Големият избор — да се живее или да се умре. („Да бъдеш или не.") Ако вие трябваше да избирате веднъж завинаги кое бихте избрали?

Проблемът е, че когато се прави такъв избор, започва действието на „Параграф 22" (Прави се алюзия с известната книга на Джоузеф Хелър „Параграф 22").

Ако дълбоко в себе си знаете, че не желаете повече да живеете — независимо по какви причини — и ако съзнателно възприемате този факт, това може да ви помогне да избегнете много колебания, терзания и болка. Ако сами сте се качили на самолета за Кливланд, няма смисъл да се оплаквате на себе си и на другите, че не искате да отидете в Кливланд.

Ако сте избрали смъртта, избягването на лошите мисли е все още важно. Неприятните мисли заразяват „момента на избора", а между него и смъртта вие бихте могли да се наслаждавате на всеки миг.

По ирония на съдбата, когато хората най-сетне вземат решение да се откажат от живота си и определят момента, те често разбират, че животът на тази земя може да бъде чудесен. Те си дават сметка, че не самият живот, а тяхното отношение към него е причина за страданията им.

Много често се задейства следният шаблон на отрицателно мислене: „Защо да умирам — не искам да умирам", което още веднъж опорочава нещата, а от това животът става още по-малко поносим и те отново започват да се питат: „Защо ли да живея, по-добре да ме няма" и т. н.

Други хора, когато ги запитат: „Какво предпочитате: да сте жив или мъртъв", казват с много емоция и без да се замислят: „Искам да живея!" Такива хора могат дълго бреме да се борят със смъртта, така че животът им да се превърне в една безкрайна агония, но все пак някоя част от съзнанието им се обажда: „За какво ми е Всичко това?"

Сега вече разбрахте ли какво означава „Параграф 22" при вземането на категорично решение дали да се живее, или да се сложи край?

Такова решение не може да се вземе и после да се смята за окончателно. То трябва да се взема според отделния момент и да се демонстрира чрез действие.

Ако се занимавате с неща, които непрекъснато ви доказват, че животът няма смисъл, ако сте затънали в нещастие и сте се отдали на мрачни мисли, то тогава, без значение какво си мислите, че мислите, ние бихме казали, че в такъв момент вие избирате смъртта.

Ако вие участвате в жизнеутвърждаваща дейност и ако тя ви е приятна, възприемате я като положителна и с ентусиазъм, бихме казали, че в този момент вие избирате живота. (Думата ентусиазъм е чудесна. Тя идва от гръцката дума ,,en-theos", която означава „ведно с Бога" или „вдъхновен от Бога". Иска ни се да я схванем като „заедно с Божията сила".)

Ако в този момент се запитате: „Какво искам — да живея или да умра?", ние казваме: „За да откриете отговора, огледайте се какво вършите и как се чувствате."

Вършите ли всичко, което можете, за да бъдете здрави и щастливи и да гледате на живота през положителна призма?

И ако го правите, мислите ли си: „Така ще бъда по-здрав, по-щастлив и по-добър", или хленчите: „Ако не направя всичко това заради проклетото си здраве, ще загина, а не ми се мре, значи трябва да го направя."

Наблюдавайте мислите, чувствата и действията си. Навийте часовник, за да звъни на равни интервали — да кажем на час. Без значение какво вършите в момента, когато звънне, поспрете и честно си дайте сметка за това, къде сте, какво мислите, чувствате или правите - от предпоследното иззвъняване на будилника до последното.

Ако периодът между двете иззвънявания е преминал жизнеутвърждаващо, радостно, приятно — поздравете се. Ако не, можете да се поправите, докато трае курсът на самообучението. (Пътническите самолети през 95% от времето, през което летят над вода, се отклоняват от курса и въпреки това стигат на местопредназначението. Навигационната система на борда непрекъснато прави малки корекции по време на полет.)

Ако по ваша преценка в интервала между двете иззвънявания сте проявили склонност към мрачни мисли, не се изненадвайте. Просто променете нещата.

Безпокойството ни от това, че сме се отдали на мрачни мисли, е един от най-ловките капани, които могат да ни бъдат поставени. Вие се съгласявате, че неприятните мисли са нещо лошо — фактически толкова лошо, че си струва да се разтревожите, когато им се отдадете. Вследствие на това започвате да се чувствате зле, а пониженото ви самочувствие ви кара да се чувствате още по-зле. Процесът се повтаря многократно и вие сте все по-зле и по-зле.

По дяволите. Простете сам на себе си. Направете нещо, ако е възможно. И продължете.

Както казва Уди Гътри: „Приемете го спокойно, но го приемете."

Какво би направил този, който ми служи за пример?

Когато дадена ситуация ви предизвиква, но не сте съвсем сигурни как да постъпите, запитайте се: „Как би се справил с това човекът, който ми служи за пример?" или „Как би реагирал на такива обстоятелства съвършеният …... (Празното място се попълва според „ролята", която случаят ви поднася да играете — съвършеният приятел, отличният шеф, безупречният служител, идеалният любовник, добрият пациент и т. н.)

Ако изповядвате религия, попитайте се как Този, в когото вярвате, би действал в това положение. Ако се възхищавате от някои лидери, които са експерти в тяхното поприще, запитайте се те какво биха сторили.

Вероятно ще си отговорите по някакъв начин. Не сте длъжни да правите нещата, които се съдържат в този отговор, но той най-малкото ще ви предложи друга възможност.

В повечето случаи Великите учители не се безпокоят. Те притежават „мъдростта на Соломон", „търпението на Йов" и „любовта на Христос". Ако вие имате този вид мъдрост, търпение и любов, за какво е нужно да се безпокоите?

Вярваме, че ние всички притежаваме в себе си този вид мъдрост, търпение и любов. Просто те трябва да се призоват и да се оползотворят.

Призовавате ги, като питате: „Как би реагирал в този случай съвършеният?" или „Какво би сторил на мое място човекът, който ми служи за пример?", а после се постарайте да осъществите отговора.