Обичта

При лекуването има две вълшебни думички: „Обичам те. Когато ги кажем на някого или на себе си, се изцеляваме.

Вместо „обич" предпочитаме думата „обичане". „Обичането" включва действието, необходимо, за да се съберат качествата на обичта. Обичта сама по себе си е хубаво нещо, но когато е в действие, тя постига много повече.

Да обичаш, е нещо чудесно, то е повече от чувство, то е решение. Ние избираме да проявяваме обич към себе си и към другите. Избираме в този момент. Избираме в следващия. Винаги имаме избор.

Можем да се изгубим в нашите лоши навици и мрачни мисли, но с всеки момент идва нова възможност да изберем обичта. Отново и отново.

Обикновено този избор не е особено голям, не е предшестван от златни тромпети или от покани за кралския дворец. Какво избирате — радостта, която носи любовта, или блатото на лошите мисли? Наистина изборът не е голям. Как ще отговоря на тази информация? Върху какво да насоча вниманието си — върху положителното или върху отрицателното. Ако ям нещо, ще означава ли, че се грижа за себе си? Ако не правя физически упражнения, дали се обичам?

Зад едно решение за действие, изразяващо любов, може да не стои чувство, но самото действие е част от любовта. То често предизвиква обич. Когато действаме, водени от любов — независимо към себе си или към другите, — ние обикновено започваме да обичаме. Ако чакаме проявата на чувството, преди да сме предприели действие, тогава сигурно ще можем да вършим нещо, подтиквано от любов, само два или три пъти седмично.

Кого трябва да обичате в живота си? Най-вече — себе си. Както се казва в една песен: „Да се научиш да обичаш себе си, е най-голямата любов на света." Вие сте единственият човек, с когото ще прекарате останалата част от живота си. Защо тогава тя да не бъде време на любов?

Изберете любовта към себе си. Отнасяйте се със загриженост към себе си. Нека действията спрямо вас самите изразяват нежност и привързаност. Простете си за всичко.

Бъдете снизходителни към себе си. Обичайте се безусловно. Когато се научите да обичате всичко у вас — брадавици, бучки, плешивини, любовни техники, навици, лоши мисли, болести и всичко останало — тогава ще можете да обичате и други хора или неща. Животът ви ще минава в обичане.

Нима казахме да обичате болестта? Ами да. Обичайте я толкова, че тя да не може да си представи, че би могла да ви навреди. Обичайте я така, че ако й кажете „Обичам те, но щях да те обичам повече, ако стоеше ей там", тя да отиде там. Обичайте я тъй, че у вас да не остане никаква омраза към нищо.

Както споделя Дейл Евънс: „Така съм зает да обичам всичко, че просто нямам време да мразя нищо."

Какъв е отговорът? Любов. Какъв е въпросът. Няма значение. Отговорът отново ще бъде любов.

Това е последната дума, която искаме да ви оставим, първата дума за лечение, противоотровата на стреса, ваксината срещу омразата, доброто действие, което можем да предприемем, когато се надигнат мрачните мисли, нещото, за което винаги ще бъдем благодарни, основното доказателство, че благословиите съществуват, същността на опрощаването

ЛЮБОВТА!