Оплакването

Някои хора просто имат нюх за нередностите около дадена ситуация, но също така знаят кому и как да се оплачат. Тях ние наричаме „активните оплаквачи". Техните жалби често водят до сравнително подобряване на положението им.

Но повечето хора обикновено хленчат. Те пъшкат, охкат, вайкат се и се жалват на всеки, който би ги изслушал.

Това явление може да се наблюдава от четири часа следобед до седем часа вечерта всеки работен ден. Това е всекидневно свикваният клуб „Не е ли ужасно?". Мото на клуба е: „Нещастието обича компания." По барове и кафенета из цялата страна се сервират напитки на половин цена и срещу цената на едно питие хората си споделят грижите. По неизяснени причини този период от време е известен под името „Щастливият час".

Разговорите между много хора представляват нещо като излияние за това, колко нечестно е всичко. Когато някои хора питат приятелите си „Какво ново?", те влагат като съдържание във въпроса си: „Няма ли новини за скорошни бедствия?"

В духа на концентриране върху положителното видно е, че навикът да се оплакваме, нека тук използваме метафора, е да не се движиш по течението на реката, въпреки че и конят бяга в същата посока. Това означава, че ако вие търсите за какво да се оплаквате, ще намерите, но заедно с това ще намерите и последствията от лошите мисли.

За да се промени този навик, имаме две предложения:

1. Оплаквайте се само на човек, който може да направи нещо, за да ви помогне. Ако сметката ви за разхода на вода ви се струва твърде голяма, няма смисъл с това да занимавате други освен фирмата по водоснабдяването. Ако образът на телевизора ви, приеман чрез сателитна антена, не е както трябва, едва ли приятелят, с когото споделяте, ще може да ви помогне, освен ако случайно не работи в компанията за сателитни антени. Така ще запазите положителните моменти в разговорите си, а може и да се окаже, че с някои хора нямате какво да си кажете.

2. Винаги, когато се случи да се оплачете, помислете, че трябва и да похвалите. Ако сте от тези оплакващи се хора, които знаят как да вършат нещата чрез творческо оплакване, това е много добре. Добре е човек да знае на кого и как да се оплаче. Но ние ви предлагаме да прибавите по едно стъпало към всяка негативна комуникация — колкото пъти се оплачете, толкова пъти и похвалете. За всяко писмо, в което мърморите и се жалвате от нещо, напишете друго, благодарствено писмо. (Не е необходимо и двете писма да бъдат до същото лице или фирма.) Всеки път, когато питате за оберкелнера, за да се оплачете от храната, поканете го на масата си, за да похвалите нещо.

Всъщност, ако намерите нещо, което да похвалите, преди да сте се оплакали: а) може лицето, което изслушва оплакването ви, да го вземе присърце (и да направи нещо в тази връзка) и, което е по-важно, б) вие ще се научите да търсите позитивното дори при ситуации, които са достойни за оплакване.