Травми на Първа чакра

Всичко, което заплашва оцеляването, като например родова травма, изоставяне, пренебрегване, сериозна болест, недохранване, крайна бедност или физическо малтретиране, въздейства на първата чакра. Колкото по-малко е детето, когато стават такива неща, толкова по-вероятно е тези заплахи да нарушат формирането на първата чакра. Спокойната първа година от живота създава здрава основа, която може по-добре да устои или да се съвземе от по-късно възникващи трудности.

Когато едно малко бебе среща опасност или пренебрегване, това го принуждава да намери опора в себе си - независимост, която за настоящото му развитие.

Вместо това детето изпада в един непоносим ад от страх и безпомощност - опита да нямаш основа. Когато стане това, Насоченият надолу поток на енергията се блокира. В замяна жизнената сила се движи към по-горните чакри, където се чувства по-сигурно. Тогава движението нагоре става навик, изпразващ по-долните чакри и извеждащ системата от равновесие.

Раждането и кърмаческият период са отвъд съзнателната памет на повечето хора. Но в качеството им на първични опитности те косвено засягат всеки аспект от нашето съществуване. Оздравяването от тези травми е очевидно неинтелектуален процес. То изисква да се върнем към посланията и движенията на тялото, да се потопим в своята физичност и отново да се свържем с импулсите на ядрото. По-долу следва кратък обзор на някои от злополучните събития, които увреждат функционирането на първата чакра по време на решаващите етапи от нейното формиране.